Неосъзнатата тежест на гласа ни, изборната умора, промените в изборния закон, липсата на нова политическа алтернатива и повторяемостта на един и същ изборен резултат са сред причините за ниската избирателна активност, коментираха за БТА д-р Гергана Радойкова, преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, председателят на Национален младежки форум Мирослав Цеков и съпредседателят на младежката неправителствена организация „България на младите“ Цветомир Николов. 
На прага на поредните предсрочни парламентарни избори експертите коментираха избирателната активност в България и значението ѝ за развитието на обществото. 
Значението на един глас 
Гласуването е основно човешко право и ние не си даваме сметка колко дълъг е пътят до извоюването му през вековете, обясни д-р Гергана Радойкова. Според нея днес все повече го приемаме като даденост, дори подхождаме към него пренебрежително, с подигравка, неглижираме го, по думите ѝ, може би, защото не осъзнаваме истинската му стойност и важност. 
Всъщност гласуването само по себе си не е задължение, то е право и възможност да направим личен избор между алтернативите, които виждаме, смята тя. Според нея дори да не намираме кандидат или партия, които да са лесен избор, това не означава, че не трябва да гласуваме. Не бива да се приравнява гласуването с това да избереш кое най-много ти харесва, в крайна сметка това не е шоколад в магазина, коментира д-р Радойкова и отбеляза, че е важно да гласуваме. 
Според нея твърдението „моят глас няма значение“ е заблуда и абсолютно всеки глас има значение. Да се гласува е важно, особено в ситуация на все по-ниска избирателна активност, смята д-р Радойкова. Тя посочи, че ниската избирателна активност подкопава легитимността на управлението и подкопава устоите на държавата. Д-р Радойкова коментира, че с избора „Не подкрепям никого“ гласоподавателят не работи за изграждане на устойчиво управление, но от друга страна, се повишава избирателната активност.
Ключово за нас като млади хора е да гласуваме, защото това ни дава и възможност да изискваме от представителите -  всички, които конституират било то Народното събрание, Общинския съвет или друг орган, съответните действия, коментира Мирослав Цеков. Според него, упражнявайки правото си на глас, даваме нашето доверие и засвидетелстваме готовността си впоследствие да търсим отговорност за техните действия, което, по думите му, би трябвало да се случва като естествен демократичен процес.
Цветомир Николов отбеляза, че избирателят може да подкрепи една или друга политическа партия, която да изразява неговите интереси и виждания и най-вече ангажименти, които да бъдат адресирани от тези, на които им даваме правомощия. Основен фактор за гласуването е даването на представителност на властта, допълни той.
Причини за ниската избирателна активност 
Д-р Радойкова коментира, че не може да се отрече, че се е натрупала изборна умора. Не може да правиш едно и също и да очакваш различен резултат, допълни тя. Според нея може би основната причина за негласуването е масовото разочарование на хората от почти всички партии от политическия спектър. Избраните народни представители, политическите партии демонстрираха нетолерантност една към друга, липса на желание да водят конструктивен диалог и неспособност да съставят стабилно управление, коментира още тя. Д-р Радойкова каза, че са ѝ направили впечатление междуличностните нападки и нежеланието да се фокусират върху важните теми на обществото. 
Фактът е, че изборните резултати през последните години, повтарянето на избори за една и съща институция, изтощават избирателите, смята Мирослав Цеков. Според него избирателите се демотивират от сгъстяването на повтарящи се цикли от избори с отсъствието на сериозна качествена промяна. От друга страна, честата промяна дори на техниката за провеждане на изборите със сигурност влияе на избирателите, добави Цеков. По думите му постоянно се повтаря тезата, че изборният процес в България страда от много дефицити – прозрачност, мерки за контрол, без да се отбележат стъпките, които гражданите могат да предприемат, за да противодействат. Хората в един момент започват да развиват рефлекс, че каквото и да става, изборите не променят кой знае какво в края на деня, каза още той.
Отсъствието на желанието да се гласува е силно заразно, смята Цветомир Николов. Той отбеляза, че липсата му е фактор за понижаващата се избирателна активност. Желанието да гласуваш предпоставя и желанието на други и дава аргументите те да се включат в изборния процес, отбеляза още Николов. 
Какво предопределя гласът ни и защо да гласуваме
Според д-р Радойкова това, което трябва да се промени, е всеки един от нас да осъзнае своята лична отговорност за изграждане на обществото и държавата в рамките на колективната отговорност. Позицията на жертва, на пасивен наблюдател, е коренът на проблема и когато това се преодолее, ще се повиши избирателната активност, посочи тя.
Българите обичаме да гласуваме за нещо ново, това е основният проблем -  в момента няма нещо ново на хоризонта, коментира д-р Радойкова. По думите ѝ ние не гласуваме за идея, политическа платформа, а против нещо. Аз искам да гласувам само и само еди кои си да не влязат в парламента, обясни тя. 
За да повишат партиите избирателната активност, те трябва да спрат непрекъснато да са в режим на предизборна кампания, смята д-р Радойкова. Според нея гражданите трябва да имат реалистични очаквания и да осъзнаят отговорността си, политиците да се отърсят от популизма и да се стремят да избягват езика на омразата. 
Мирослав Цеков смята, че едно от разпространените твърдения през последните години е, че сред първите неща, на които покачването на избирателната активност влияе, е т.нар. купен, корпоративен или организиран вот. По думите му хората, които гласуват по този начин, не участват в останалите стъпки на демократичния процес.  Хората, които гласуват организирано или упражняват купен или сходен тип вот, не отиват впоследствие да търсят отговорност за своите избрани представители, добави Цеков. Според него в дългосрочна перспектива това амортизира демокрацията. 
В кратък план, в рамките на един изборен цикъл, колкото по-ниска е избирателната активност, толкова повече цели ще имат тези хора, гласувайки, коментира той. По думите на Цеков нашето послание като гласуваме към политиците, които овластяваме по този начин, е да взимат решения от наше име, и би следвало да бъде сигнал към тях, че ние след това ще търсим тяхната отговорност за мандата, който сме им дали.
Според Цеков ниската избирателна активност, освен засилването на купения или организирания вот, влияе демотивиращо върху обществото, защото, с понижаването ѝ, повече гражданите се отказват от това да упражняват демократичното си право на глас и повече търсят друга форма за упражняване на контрол или въздействие на политическия процес.
За съжаление, последните години показват, че тези алтернативни форми се изразяват в някакви видове приближаване към крайности от политическа гледна точка или в други форми на политическо и гражданско участие, които могат да граничат дори със закона, смята Цеков. 
Според Цветомир Николов колкото по-ниска е избирателната активност, толкова повече всеки глас има ключово значение при формирането на пропорциите. Ангажирането на допълнителни хора позволява на това общество да има ключова тежест в този вот, тъй като трябва да се минимизират щетите от недоброжелатели, добави той. 
Отдалечаването на политическите партии от проблемите на хората и неразбирането от една страна на избирателите на политическите партии и неразбирането на партиите към това, което гражданите искат е дисонанс, който отключва ниска избирателна активност, обясни той. 
По думите му поредицата от неуспешни опити за сформиране на правителство дава усещане на принадлежност у много хора, които нямат твърда кауза, която искат да защитят, гласуват по-скоро според техните интереси и разбирания и там е нормално в такъв момент при такива обстоятелства, активността да спадне. 
Ключовият фактор, който може да отключи по-висока избирателна активност, е кампания от страна на всички партии, много ясен ангажимент към дадена кауза, представителство както социално, така и откъм интереси на гражданите и хората, които се представляват, коментира още Николов. 
По думите му това, което гражданите могат да направят, е да се информират за проблемите, да погледнат платформите на политическите партии и да подкрепят тази политическа програма, в която се припознаят най-много. Ако не срещнат такава платформа, в която да се припознаят, е строго препоръчително поне да отидат до урните и да не подкрепят никого – това също е форма на избирателна активност и дава ясен сигнал на политическите партии, че има проблем, обясни Николов.
Относно избирателите, които не са политически представени, той посочи, че това може да отключи някакъв процес по трансформация в политическите партии и да ги насочи към политиките, които трябва да таргетират. 
Инструментите за влияние върху политическите партии са изцяло в ръцете на гражданите – дали чрез активно участие в партиите, дали чрез участие в кампании, където да кажат лично какво искат, посредством гласуването, смята Николов. 
Негласуването удовлетворява голяма част от политическите партии, каза още той. По думите му от чисто теоретична гледна точка политиците имат интерес от това да мотивират хората да гласуват. Той посочи, че има партии, които поемат ангажимент към гражданите чрез тяхно активно участие, платформи, които да ги представляват, но има и политически субекти, които се опитват по всякакъв начин да дискредитират политическата система.