Борбата за влияние в Европа и войната в Украйна бяха сред акцентите на първия панел на дискусията „Дебати за Европа“ в София. Събитието, което се провежда в рамките на три дни - от 24 до 26 февруари, е организирано от фондация „С. Фишер“ и от Немската академия за език и литература, с подкрепата на Федералното министерство на външните работи.
Целта на „Дебати за Европа“ е да се съсредоточим върху места, където идеята за Европа не се приема за даденост, където нещо е заложено на карта, каза програмният директор на "Дебати за Европа" - журналистът, писател и експерт Карл Хенрик Фредриксон.
Днес е 24 февруари и преди две години никой нямаше да говори за тази дата. Но сега и през всички следващи години винаги ще помним, че това е годишнината от руското нахлуване в Украйна, каза посланикът на Германия у нас Ирене Планк. 
Тя заяви, че Европа е съставена от два вида нации - малки и такива, които все още не са разбрали, че са малки. Според нея случващото се в Украйна е сплотило европейските държави и ние е накарало да се чувстваме повече европейци.
Политологът Даниел Смилов се съгласи с тезата на посланика и заяви, че в Европа сега имаме предимно народи, които са малки.
Руският проект се основава на идеята, че тези по-малки народи, държави, трябва да се подчинят на руската мощ, посочи той и добави, че от другата страна е „проектът на свободата“, според който суверенните нации, в условията на свободна воля и определена степен на съгласие, могат да се присъединят или да напуснат даден политически проект. Имаме сблъсък на тези два проекта и въпросът е защо, посочи той. По думите му имперската пропаганда и идеи получават популярност дори в общества, за които се предполага, че са привърженици на свободата като ценност.
Според социолога и преподавател Милена Якимова войната е подготвяна от дълго време. Тя даде пример с навлизането на руската пропаганда в България. По думите й тази пропаганда е негативна и паразитна.
Не се борете с пропагандата с истина! Тя разчита на възможности и прави истината жертва на такива възможности, заяви тя. 
Якимова коментира още, че България е само малка част от стратегията на Кремъл за дестабилизиране на Европа.
Проблемът на тази война е, че от военна гледна точка тя е локална война, но веднага инвазията се видя, че това е война с глобални последици, посочи журналистът Миша Глени. Според него през последната година се е доказало, че това е глобална война, която се води на европейска територия.
Владимир Путин отчасти вярваше на това, което му казваха неговите хора, но и сам беше стигнал до извода през предходните десет години, че Европа, в частност, но до известна степен и САЩ, се сриват под тежестта на собствените си противоречия. И той разполагаше с доказателства за това. Най-важна беше 2016 г., когато в Съединените американски щати за президент беше избран Доналд Тръмп, а в Обединеното кралство гласуваха на референдум за Брекзит, коментира още Глени. 
Журналистът и издател Сенад Печанин подчерта важното значение на изхода от войната в Украйна за определянето на съдбата на Западните Балкани и за мира в този регион.