“Първият трус ни удари през нощта. Разбуди ме много силен тътен, скочих, вратата ме блъсна назад. Едва стигнах до стаята, където спяха трите ми дъщери, те много се изплашиха. Двете изнесохме на ръце, а голямата така съм я стискала, че пръстите ми се бяха отпечатали. Всеки момент очаквах сградата да рухне и се молех да не ни затрупа. Слава Богу, успяхме да излезем навън и се приютихме в колата. Наоколо тичаха ужасени хора, на около 50 метра от нас бе паднала една сграда. От страх не посмяхме да влезем в къщи. Добре, че не свлязохме, вторият трус по обяд разтресе земята под нас. До шестия ден всички спяхме в колата. След това комисия мина на оглед, даде положително заключение и се върнахме отново в къщи. Оказа се, че нашата сграда е една от малкото оцелели в квартала. Децата са живи и здрави, но много се изплашиха. Не искат да спят в отделна стая. Хиляди хора са в шок - изгубили са десетки близки, без жилища, без средства за препитание”. 
Така журналистката Мерал Ай от радио телевизионния канал Газиантеп Тв и медийната групировка Гюнеш в град Газиантеп описа преживяното в унищожителните земетресения с магнитуд 7,7 и 7,6 по Рихтер в Кахраманмараш на 6 февруари в разговор специално за БТА . 
Само допреди три седмици Газиантеп имаше славата на кулинарната столица на Турция, присъдена му от Юнеско. С уникалния си Музей на мозайките, който е втори по значимост в света, с древните исторически забележителности, с пъстротата на заведенията и развлеченията, този живописен град на югоизтока с население над 1,5 милиона жители привличаше хиляди туристи от цял свят.
6 февруари постави Газиантеп сред най-пострадалите от унищожителното земетресение  в 11 окръга в Югоизточен Анадол, където бе обявено извънредно положение. Градът географски е най-близо до Кахраманмараш.
Според Мерал Ай, в първите дни на земетресението са били допуснати сериозни слабости в координацията, което усложнило положението. На много места хората, чиито близки били затрупани, напразно чакали да дойдат спасители, нямало хляб, продоволствия, вода. Градът бил като призрачен, осеян с развалини, изпълнен с хора, оплакващи загиналите или очакващи да дойдат спасители. Студено, тъмно... 
 “А знаем, че първите 72 часа са много важни за намиране на оцелели хора. Научихме, че пристигнали спасителни екипи от различни страни, включително от България, но в нашия квартал не дойдоха. Обстановката в града остава тревожна, въпреки че магазините работят, започна захранването с природен газ, възстановява се водоснабдването. Една част от пострадалите са настанени в общежития, други в джамии, в социални домове, в палатки. Раздава се храна на пострадалите. Идват тирове с помощи от вътрешността на страната, знам, че от Германия, където има големи землячески общности, пристигнаха много помощи, но има слабости в координацията и организацията по доставянето им на място. Знам дори за случаи, в които помощи са били върнати. В момента има най-голяма нужда от сглобяеми жилища и от отоплителни уреди. Прояви се много силна солидарност. Държавата помага, но това е природно бедствие и ние трябва да си помагаме. Нашата къща е една от малкото оцелели в квартала .Сега у нас, живеем общо четири семейства. Такива примери има много”, разказа тя.
 По думите й населението въобще не е било подготвено за такова бедствие.
 “Земетресенията, които ни удариха, са наистина огромно бедствие, специалистите твърдят, че нямат аналог. Ние въобще не бяхме подготвени за подобно нещо .Строяха се много и все хубави сгради, но се оказа, че са строени некачествено, с морски пясък, несъобразени със земетръсната обстановка на района. Сградният фонд е големият проблем. В нашия квартал почти не останаха здрави сгради. Много,  много хора загинаха, броят им продължава да нараства, мнозина ще останат инвалиди може би за цял живот. Тъжно и безнадеждно е”, каза тя.
 Въпреки че изминаха две седмици, още не е решен квартирният проблем на хората ,казва тя. Няма достатъчно палатки, отоплителни уреди.В  крайградските квартали има хора, които спят на улицата, палят огньове, за да се топлят. Издирвателно-спасителните работи в зоната са приключили , строителни машини разчистват развалините.  
 Според Мерал Ай, огромни проблеми стоят за решаване пред местните власти и пред държавните институции. Един от тях е вътрешната миграция, която ще повлече други проблеми. Около 40 на сто от населението на Газиантеп се е  изселило в големите метрополии - Анкара на първо място, Истанбул, Измир. Подновяването на сградния фонд,у крепването на инфраструктурата, транспортните и съобщителните връзки ще искат средства и труд. 
 “Но най-страшна е травмата, която нанесе бедствието върху умовете и сърцата ни, която е може би по-страшна от трусовете, защото няма край. Възрастните от една страна, децата - на друга. Вътрешният ни свят се срина, чувстваме се като в безтегловност, милиони хора изгубиха  надежда, нищо вече няма да е както преди. Колкото и години да минат, това, което преживяхме няма да се забрави.  Дано обаче стане повод за промяна в мисленето и критериите както на отговорните институции, така и на самите граждани”, каза журналистката.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че предстои да започне строителството на нови 1797 сгради в Газиантеп.
“Подписахме първите договори на местата, където бяха завършени геологическите  и теренни проучвания за 200 хиляди жилища. Незабавно започва строителството на 456 жилищни сгради в град Нурдагъ, на 645 в град Килис, който отстои на 90 км от границата със Сирия и на 287 в Адъяман-Кяхта”, обяви той.