Президентът на Република Сръбска Милорад Додик заяви след среща с председателя на Съвета на министрите на Босна Боряна Крищо и заместник-председателя на Камарата на народите на парламента на  Драган Чович в Баня Лука, че има съгласие за европейския път на страната, но не и за членството в НАТО, съобщава белградският вестник "Политика".
Имаме различни мнения относно НАТО и влизането на Босна и Херцеговина в алианса и това не трябва да се коментир. Трябва обаче да се подчертае, че Босна и Херцеговина е преговаряща страна по пътя към ЕС, а не подчинена, както смята ръководителят на делегацията на ЕС в Босна и Херцеговина Йохан Сатлер“, каза Додик на съвместна пресконференция конференция с Чович и Крищо.
Додик допълни, че трябва да се постави на дневен ред европейският път и 14-те приоритета и да се види как може да се постигне консенсус.
"Що се отнася до работата на Министерския съвет, това, което сме се договорили до момента, е спазено. Трябва да намерим модел, по който Съветът на министрите да провежда заседания с правителствата на съставните части на страната“, каза Додик и добави, че очаква правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация да бъде сформирано бързо.
Съгласно Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната там през 1995 година, Босна е съставена от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Драган Чович посочи, че спорните въпроси трябва да се решават чрез диалог.
"Вярвам, че динамиката на работата на Съвета на министрите ще бъде по-голяма“, каза Чович и добави, че е информирал Додик за това, което се прави на ниво Федерация Босна и Херцеговина.
Той припомни, че правителството на Мюсюлманско-хърватската федерация не функционира в състава си от четири години и че през последните две-три години липсват двама или трима министри.