До 40% от българите имат или са имали психичен проблем. У нас липсва единен регистър на психично болните, както и системни грижи след излизането им от лечебните заведения.

Това обясни пред Нова телевизия националният консултант по психиатрия - проф. Вихра Миланова. Тя е категорична, че всеки пети е с тежка диагноза.

"Ние не ги знаем кои са тези хора или ги знаем само в момента, когато се прилага такава грижа. Иначе не се знае, няма приемственост, тоест когато тези хора са изписани от болницата, където са настанени принудително заради поведение, което е застрашавало тях или околните. След като излязат, я няма тази приемственост в проследяването", уточни проф. Миланова.

Лечението на някои психични заболявания да се финансира по клинични пътеки от НЗОК, а не както до момента - от държавния бюджет. Предложението е залегнало като точка в Националната здравна стратегия 2014-2020 г. Промените са предизвикали спор сред психиатрите, тъй като една част от тях са ги подкрепили, а националният консултант по психиатрия проф. Миланова и Българската психиатрична асоциация не одобрили предложението.

Сред основните мотиви то да не влиза в сила бил фактът, че голяма част от психично болните у нас са здравно неосигурени и ако се премине към финансиране от касата, те могат да не получат нужното им лечение. Предстои предложенията да бъдат разгледани от ръководството на МЗ.

По данни на Националния център по обществено здраве и анализи бавно, но твърдо през годините нарастват случаите на опити за самоубийство. По данни на центъра всяка година се самоубиват по около 12 на 100 хил. българи. Други 3 хил. правят опит да отнемат живота си, но биват спасени.