Както във всеки друг съюз, така и влизането в еврозоната означава доверие. Ние трябва да се ползваме с доверие на страните членки и на институциите, които отговарят за валутната политика на ЕС. Това каза в интервю за БТА евродепутатът Илхан Кючюк, коментирайки амбицията на страната ни за членство в еврозоната от 1 януари 2024 г. 
Важно е да се каже, че има прозорец, който е добър за България от страна на Европейската комисия, Европейската централна банка, страните членки, с цел да се продължи към допълнителната интеграция в рамките на ЕС, което минава и през приемането на страната ни в еврозоната, каза Кючюк. Той добави, че оттук нататък как това ще се реализира е изключително в наши ръце. По думите му обаче трябва да е ясно, че има много силен политически компонент в членството на България в еврозоната и политическата нестабилност у нас по никакъв начин не подпомага процеса.
Евродепутатът коментира и възможността за предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост с оглед удължаването на живота на въглищните централи. Според Илхан Кючюк цялостното предоговаряне на Плана нито е в интерес на България, нито е възможно. Ние поискахме последни парите, последни предадохме Плана, а искаме първи да го предоговорим, посочи Кючюк. Той изтъкна, че България трябва да насочи усилия в сектор "Енергетика", като определи лигнитните въглища като стратегически ресурс, и да търси партньорства с други държави - не само в близкия регион, а и в Източна Европа, с идеята да докажем, че това е ресурс, който в ситуация на война може да бъде жизненоважен за нас. Войната в Украйна налага за преосмислим приоритетите си, но в никакъв случай България не трябва да се отказва от политиката по декарбонизация, защото светът върви към развитие на зелените технологии, заяви Илхан Кючюк. Той отбеляза, че има възможност някои от компонентите в Плана за възстановяване да се предоговорят на общоевропейско ниво, когато всички европейски държави ще направят ревизия вследствие на войната. Политически най-правилно е България да подходи към този процес отговорно, когато се договаря планът REPowerEU, противното означава да даваме популистки обещания, да губим време, обществена енергия и средства. Трябва да стане ясно, че от индивидуално преговаряне единственият губещ ще бъде България, категоричен е Кючюк.
Според Илхан Кючюк успешната стратегия за присъединяване на България към Шенген сега е да правим това, което правихме преди да станем част на ЕС - успяхме да обединим усилия и целия национален капитал в името на една цел. Не бива да поставяме бариера между България и ЕС, защото ЕС е България, заяви евродепутатът. За съжаление проблемът с Шенген подкопава доверието на българските граждани в ЕС и стигматизира българското общество, добави той. Трябва да работим много активно, за да може 2023 г. да бъде годината на България в Шенген, каза още Илхан Кючюк. Той посочи, че страната ни трябва да комуникира активно, за да убеди Австрия и Нидерландия в правотата на собствената си теза. Предупреди също, че България трябва да бъде внимателна и от гледна точка на другите държави, защото те могат да променят позицията си във всеки един момент.
 
Следва пълния текст на интервюто:
 
- Възможно ли е, според Вас, предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост с оглед удължаването на живота на въглищните централи у нас поне до 2038 г.?
- Цялостното предоговаряне на Плана за възстановяване и устойчивост нито е в интерес на България, нито пък е възможно, защото 8 седмици трябва да стои на масата на Европейската комисия, 4 седмици трябва да се предоговаря със Съвета и всички 26 държави ще имат мнение по това предоговаряне. Ние поискахме последни парите, т.е. последни предадохме Плана, а искаме първи да го предоговорим. Заедно с това България трябва да насочи усилия в сектор "Енергетика", като определи лигнитните въглища като стратегически ресурс, и да търси партньорства с други държави. Тук става въпрос не само за държави в близкия регион, а и в Източна Европа, с идеята да докажем на останалите страни, че това е ресурс, който в ситуация на война може да бъде жизненоважен за България. Войната в Украйна налага за преосмислим приоритетите си, но в никакъв случай България не трябва да се отказва от политиката по декарбонизация, защото светът върви към развитие на зелените технологии. Има възможност някои от компонентите в Плана за възстановяване да се предоговорят на общоевропейско ниво, когато всички европейски държави ще направят ревизия вследствие на войната. Политически най-правилно е България да подходи към този процес отговорно, когато се договаря планът REPowerEU, противното означава да даваме популистки обещания, да губим време, обществена енергия и средства. Трябва да стане ясно, че от индивидуално преговаряне единственият губещ ще бъде България.
 
- Как евентуална промяна в тази посока би се вписала в Зелената сделка на ЕС? Има ли други страни, които биха поискали и/или биха подкрепили подобни изключения?
- Зелената сделка остава приоритет на европейските институции. Политиката по декарбонизация в никакъв случай няма да бъде прекъсвана. Това е общ план и не бива да търсим изключения. Ние не трябва да гледаме на процесите в ЕС като на меню "a la carte" - харесваме си нещо, а не харесваме друго. Ние трябва да участваме много активно при провеждането на политики.
 
- Амбицията на България е да бъде приета в еврозоната на 1 януари 2024 г. Какви са настроенията в Брюксел, реалистичен ли е този срок?
- Важно да се каже е, че има прозорец, който е добър за България от страна на Европейската комисия, Европейската централна банка, страните членки, с цел да се продължи към допълнителната интеграция в рамките на ЕС, което минава и през приемането на страната ни в еврозоната. Оттук нататък как това ще се реализира, е изключително в наши ръце. Както във всеки друг съюз, така и влизането в този означава доверие. Ние трябва да се ползваме с доверие на страните членки и на институциите, които отговарят за валутната политика на ЕС. Трябва да е ясно, че има много силен политически компонент в членството на България в еврозоната, затова политическата нестабилност у нас по никакъв начин не подпомага процеса.
 
- Достатъчно ли е изпълняването на техническите критерии за влизане в еврозоната за реалното приемане на страната ни в общия валутен съюз?
- Тук има политически момент, който не е за пренебрегване. Въпреки че България се справя сравнително добре с финансовите и икономическите критерии и високата инфлация, виждаме, че от страна на служебния кабинет няма политическа мотивация за работа в посока членство в еврозоната. И тук трябва да отбележим, че миналият парламент също изпусна сериозни възможности, свързани с членството на България.
 
- Шведското председателство на ЕС обеща да включи в дневния ред въпроса за разширяването на Шенген, ако отпаднат възраженията на Хага и Виена. Има ли развитие в тази посока в кулоарите на Брюксел?
- Важното за България е да успее да убеди както Нидерландия, така и Австрия и да бъдем активни в онези политики, които представляват притеснение за тях при влизане на страната ни в Шенген. Успешната стратегия сега е да правим това, което правихме преди да станем част от ЕС - успяхме да обединим усилия и целия национален капитал в името на една цел. Не бива да поставяме бариера между България и ЕС, защото ЕС е България. За съжаление проблемът с Шенген подкопава доверието на българските граждани в Европейския съюз и стигматизира българското общество.
 
- Какво, според Вас, трябва да направи българската страна, за да преодолее най-накрая съпротивата на Нидерландия, а вече и на Австрия, за приемането ни в Шенгенското пространство?
- България трябва да комуникира активно, за да убеди двете държави в правотата на собствената си теза. Трябва да работим много активно, за да може 2023 г. да бъде годината на България в Шенген. България трябва да бъде внимателна и от гледна точка на другите държави, защото те могат да променят позицията си във всеки един момент.
 
- Как ще се разпределят по държави общите поръчки на газ в ЕС?
- Разпределението на поръчките за природен газ в Европейския съюз се определя от пазарните механизми и регулации на вътрешния енергиен пазар на ЕС. Тепърва ще видим как ще работи моделът на колективно закупуване и как ще се осъществи координирането на инфраструктурата и създаването на отворен и конкурентен пазар. Според Европейската комисия до края на март може да бъде осъществена първата съвместна поръчка на газ, като регламентът предвижда газовите дружества, които потребяват газ в ЕС, да представят своите нужди, а ЕС да наема доставчик на услуги за изчисляване на обединеното търсене и проучване на оферти на световните пазари. Дружествата ще могат да изберат да закупят газ чрез енергийната платформа на ЕС - индивидуално или в консорциум с други от производители или доставчици на природен газ, които имат капацитет да задоволят обединеното търсене.