На 3 февруари 1954 г. в Копривщица официално е открита къщата музей на писателя Любен Каравелов. Комплексът се състои от три постройки, изградени в период от 25 години. И в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.
БТА съобщава:"Копривщица, 3 февруари 1954 г. За увековечаване светлата памет на големия български революционер демократ, писател и публицист Любен Каравелов, по случай 75 години от неговата смърт, днес в Копривщица стана тържествено откриване на къщата музей „Любен Каравелов“. На тържеството присъстваха подпредседателят на КНИК (Комитет за наука, изкуство и култура) Емил Манов, проф. Панталей Зарев, представители на окръжния и околийския комитети на партията, на окръжния и околийския народни съвети и много трудещи се от града.
Присъстващите с голям интерес разгледаха къщата музей. В нея е възстановена битовата обстановка, в която е роден и живял Каравелов. Изложени са портрети, факсимилета на ръкописи, оригинали от вестниците „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“, лична кореспонденция с Левски и други документи, в които са отразени животът и творчеството на Каравелов. В много от изложените съчинения като „Българи от старо време“, „Войвода“, „Дончо“, „Записки за България и българите“ и други е отразен животът в Копривщица по онова време."   

В бюлетина на БТА „Вътрешна информация“ от 1 февруари 1954 г. е публикуван материал за издадените произведения на Любен Каравелов у нас:
Произведенията на големия български писател реалист Любен Каравелов са широко достояние на трудещите се в нашата страна. Досега у нас са излезли близо 100 издания на Каравелови произведения с общ тираж над 330 хил. екземпляра. Безсмъртната повест „Българи от старо време“ е издавана 21 пъти с общ тираж около 85 хил. екземпляра, „Мамино детенце“ има 21 издания с общ тираж над 70 хил. екземпляра, а повестта „Войвода“  - 11 издания с общ тираж около 40 хил. екземпляра.Избрани и събрани съчинения на Каравелов са издавани пет пъти. Най-старото издание на негови събрани съчинения е от 1888 година. Общият тираж на издадените съчинения е около 70 хил. екземпляра. Запазени са 15 старопечатни книги на Каравелов издавани в Москва и Букурещ от 1861 година до 1875 година. Между тях са „Неда“, „Българи от старо време“, „На чужди гроб без сълзи плачат“ и др. Произведенията на Каравелов са известни и извън границите на нашата страна. През 1950 година в Москва бяха извадени „Повести и разкази“ и „Българи от старо време“ в тираж по 30 хил. екземпляра.
В извънредно издание на бюлетина на БТА, посветено на Каравелов по повод 75-ата годишнина от смъртта на писателя, е публикуван доклад от 17 страници на писателя Георги Караславов, в който се отбелязва:
"София, 2 февруари 1954 г. Роден в средногорския градец Копривщица, един от най-будните центрове през последното столетие на турското господство в България, е живял и работил през годините на капиталистическото проникване и разложението на феодалната система в пределите на Отоманската империя, Любен Каравелов посвети целия свой бурен и прекрасен живот, всичките си гигантски духовни сили и разностранните си дарования за политическото освобождение на българския народ, за благоденствието, за неговите честити бъднини.
Бащата на Каравелов, доста заможен копривщенски гражданин, искал, в съгласие със своето обществено положение и в стила на тогавашните разбирания за успех и благополучие, да даде на паметливия си син образование и занаят, които ще му разкрият тайните на търговията и ще му осигурят бързи и големи печалби. Като завършил класното училище в родния си град, Каравелов по волята на баща си постъпил в гръцкия „гимназион“ в Пловдив, за да овладее езика, с който по онова време се извършвали най-добре едрите вътрешни и външни търговски сделки.
Каравелов се учел усърдно, но за огорчение на своите родители не станал търговец. С малко пари и много надежди и ламтежи за висока наука той заминал за Русия, за да продължи образованието си. Инак и не е могло да бъде…
Днес Любен Каравелов трябва да бъде изявен в целия си огромен ръст на революционен демократ, на обществен деятел с исторически заслуги, на пламенен патриот, фанатично верен и предан на своя народ, на интернационалист, на велик народен писател, на тънък майстор на образната реч, на основоположник на богатия, гъвкав, красив и колоритен български книжовен език …"