Варна е първата дълбокотехнологична иновационна долина в Европа. Това заяви ректорът на Икономическия университет проф. Евгени Станимиров по време на регионалната конференция във Варна „Европа в България: Общо бъдеще“ по проект, изпълняван от БТА с подкрепата на Европейската комисия.
Станимиров припомни, че дълбокотехнологична иновационна долина е била инициирана през ноември миналата година и е получила подкрепа от президента, министър-председателя, министрите на иновациите и туризма и местната власт. Проектът е бил представен и в Мюнхен, по покана на координатора на предприемаческите екосистеми в Европа.
Той посочи, че много структури по света вече са реагирали на появата на изкуствения интелект. „Ние сме наясно, че дълбоките технологични иновации не се случват просто така и ще заложим на една дългосрочна програма за развитието във Варна не само на изкуствения интелект, а преди всичко на естествения интелект, защото сме убедени, че дълбоки иновации и високи дигитални технологии не се развиват с нисък естествен интелект“, заяви проф. Станимиров. По думите му местните университети, заедно с Областна управа, Община Варна, бизнеса и нестопанския сектор, трябва да работят в тази посока. 
Той уточни, че дълбоки иновации ще се правят в Медицинския университет, Висшето военноморско училище и Техническия университет, които имат екипиране за това, а от Икономическия и Варненския свободен университет могат да координират, да правят анализи и да подпомагат дейността. Станимиров смята, че още тази година ще има резултати и ще се идентифицират приоритетите, но ефектът за региона ще се усети след три-четири години. Той уточни, че на този етап за развитието на проекта не са необходими средства, а консолидация и работа, но ще бъдат търсени и начини за финансиране занапред, защото иначе идеята няма да може да се реализира. 
След като бе регистрирано, че Варна е първата дълбокотехнологична иновационна долина в Европа, за 20 дни на Стария континент бяха създадени общо осем такива, каза още ректорът на Икономическия университет. „Ние имаме голямо предимство и сме припознати от предприемаческите екосистеми на Европа като изключително иновативни”, посочи той и припомни, че в платформата „University economics business network” на висшето заведение има регистрирани 19 000 души, от които 2 900 от бизнеса. „Тя ни дава възможност да общуваме с много субекти и да намираме пресечни точки за развитие. В нашия бизнес акселератор вече функционират проекти, които се подпомагат активно от бизнеса, който е активен и иска да работи с младите хора и да им помага“, добави той. 
Ректорът на Икономическия университет посочи още, че образованието у нас е такова, каквото е обществото. „Държавният и частният сектор са проекция на обществото. Не може една система да бъде прекрасна, а друга – не. Трябва да търсим позитивното и да видим по какъв начин можем да помагаме за развитието“, каза в заключение той.