Резултатите от регионалните избори в Австрия бяха очаквани с интерес в Румъния заради позицията на Виена против разширяване на Шенгенското пространство с Румъния и България, изразена през декември миналата година. Мнозина обясниха позицията на Виена с предизборната обстановка в Австрия.
Как разтълкуваха в Букурещ резултатите от вота в Австрия?
Национално-либералната партия, чиито представители са начело на министерствата на вътрешните и на външните работи, тоест пряко отговорни за темата Шенген, смята, че резултатът, постигнат от партията на канцлера Карл Нехамер, дава известно предимство в преговорите за разширяване на европейската зона за свободно движение.
Австрийската народна партия на Нехамер загуби десет пункта на регионалните избори в неделя в Долна Австрия, където имаше мнозинство, а крайнодясната Австрийска партия на свободата е на прага на исторически успех, като се смята, че е спечелила около 25 процента от гласовете.
Министърът на външните работи на Румъния Богдан Ауреску коментира в понеделник, че резултатът от изборите в Австрия показва, че използването на темата за Шенген в кампанията не е оказало влияние, предаде Аджерпрес. Ауреску подчерта, че Румъния ще продължи усилията си за присъединяване към зоната за свободно движение.
С уговорката, че не е редно да коментира резултатите от вътрешни избори в друга държава, Ауреску отбеляза, че „тези резултати са много ясни“. 
„Мисля, че е лесно да се направи заключение за въздействието или липсата на въздействие на използването на темата Шенген в тази кампания или в контекста на тези избори. Оттук нататък мисля, че най-важното е да продължим и развием конструктивния диалог, който започнахме с Австрия. (...) Отворени сме за диалог на всички нива, на всички равнища“, каза Ауреску.
Той подчерта, че Румъния работи с България по Шенгенското досие, както и че шведското председателство на Съвета на ЕС е изключително ангажирано с този въпрос.
"Имаме пълната подкрепа на Швеция, която ще започне процес на консултации през следващия период. Убеден съм, че България следва своите стъпки и с Австрия, и с Холандия, защото Холандия е против България и има редица условия, които трябва да бъдат изпълнени от София, но ние също имаме конструктивен диалог с България", каза румънският външен министър.
Виктор Негреску, евродепутат от коалиционния партньор на либералите - Социалдемократическата партия, смята, че моментът е подходящ за директен диалог с властите във Виена на тема Шенген.
"Вече няма никакво оправдание - нито за тях, нито за отговорните за преговорите с австрийците“, коментира Негреску за в. „Адевърул“.
Евродепутатът обърна внимание, че въпреки по-ниския резултат, управляващата партия в Австрия все пак е спечелила изборите, а австрийският канцлер отново е посочил, че двете главни теми са миграцията и икономиката.
Според Негреску австрийският канцлер ще се придържа към тази проблематика, а резултатът на крайната десница рискува да накара канцлера и партньорите му да продължат да се противопоставят на разширяването на Шенген. От друга страна, според Негреску, австрийският канцлер е в позиция да полага усилия за запазване на управляващата коалиция и в този контекст „могат да възникнат търкания, които да помогнат“ на Румъния.
Политическият коментатор Кристиян Първулеску е на мнение, че изборите в Австрия „нито помагат, нито затрудняват“ към момента Румъния, тъй като предстоят още два кръга гласуване - през март ще се състоят регионални избори в Каринтия, а през април – в Залцбург.
Според Кристиян Първулеску австрийското правителство може да приеме промяна на позицията за разширяването на Шенген само под заплаха, че ще бъде свалено от власт. „Прозорецът за преговори е между март и август“, коментира Първулеску за в. „Адевърул“. 
Евродепутатът Дачиан Чолош, който бе премиер на Румъния в периода 2015-2017 г., поиска от управляващата коалиция в Букурещ ясен план за преговори и координиран екип по въпроса за Шенген. Според Чолош България също трябва да бъде част от този план.
Чолош, който е от групата „Обнови Европа“, смята, че е нужен постоянен политически натиск върху Австрия и Нидерландия да седнат на масата за преговори. 
Министърът на външните работи Богдан Ауреску заяви в понеделник, че е разговарял с повече от две трети от колегите си от държави, които са членове на ЕС и на Шенгенското пространство.
"Става дума за 23 държави, които гласуват в Съвета по правосъдие и вътрешни работи. По принцип обсъдихме и получихме послания и потвърждения за подкрепа от около 15 министри на външните работи и европейските въпроси от тези държави и тези усилия ще продължат в близко бъдеще", каза румънският външен министър.
В началото на седмицата Ауреску проведе телефонни разговори по темата Шенген и по други въпроси с колегите си от Литва и Латвия, предаде Аджерпрес. Той получи послания за „твърда подкрепа“ от външния министър на Литва Габриелюс Ландсбергис  и от първия дипломат на Латвия Едгарс Ринкевич, съобщи Аджерпрес.
Ландсбергис подчерта значението на това решение за целия европейски дневен ред, особено в настоящия особено труден контекст в сферата на сигурността, а Ринкевич посочи, че „няма никаква причина“ интеграцията в Шенген да бъде забавяна неоснователно, тъй като Румъния изпълнява всички необходими критерии.
Румъния продължава усилията на дипломатическо равнище, а очевидно регионалните избори в Долна Австрия не се оказаха решаващ фактор за промяна на позицията на Виена по досието Шенген. Следващите „репери“ са изборите в Австрия през март и април, а през това време България трябва да продължи стъпките, както по отношение на Австрия, така и на Нидерландия, както каза румънският първи дипломат.
Когато представи отчет на мандата си в края на миналата седмица, служебният министър на външните работи Николай Милков коментира, че България и Румъния се оказват заложници на процеси, които протичат в Шенген. „(…) Заради това, че Шенген не работи както трябва, трябва да бъдат наказани тези, които са извън Шенген. Това е парадоксът на ситуацията“, коментира Милков.
Според него австрийската позиция е продиктувана главно от тяхната оценка за неефективност на механизмите на Шенген и по-скоро претенциите на Виена са към Европейската комисия. По думите на Милков европейските държави постепенно са възприели наратива, който Нидерландия и някои други скептични държави през годините са успели да прокарат, а именно, че механизмите за върховенство на закона са част от оценката и трябва да бъдат част от критериите за членство в Шенген.
„Това е факт, с който ние не можем да не се съобразяваме и поради тази причина положихме усилия да убедим партньорите си докъде сме стигнали с механизма и какво сме успели да променим след 2019 г.“, каза Милков.
Служебният външен министър посочи, че България ще бъде обект на нов доклад, който ще сумира постиженията на страната от 2019 г. насам, когато Механизмът за сътрудничество и проверка за България бе прекратен. По думите му този нов доклад трябва да покаже напредък във връзка с върховенството на закона. 
“Ако не се постигне напредък, това може допълнително да доведе до проблем за българската кандидатура, когато започне да се разглежда тя в средата на годината“, каза Милков при отчета на мандата си.
„Ако докладът удовлетвори Нидерландия, тя би била готова да участва в проверяващи мисии в България, които да докажат окончателната техническа готовност, че България е възприела и последните достижения на Шенгенските механизми“, обясни Милков. „Ако всичко това се случи и ако имаме подкрепата на парламента, имаме всички основания да мислим, че е възможно България да стане член на Шенген през есента“, заключи той.