Норвегия е открила значителни минерални ресурси в континенталния си шелф
Скандинавската страна, основен износител на петрол и газ, обмисля дали да отвори офшорните си зони за дълбоководен добив на ресурси, процес, който изисква одобрението на парламента и предизвика опасения за околната среда.
"От металите, открити на морското дъно в района на проучването, магнезий, ниобий, кобалт и редкоземните елементи попадат в списъка на Европейската комисия с критични минерали", посочи в изявление Норвежкият петролен директорат (NPD), който проведе проучванията.
Оценката на намерените залежи, намиращи се в отдалечените райони на Норвежко море и Гренландско море, показа наличието на 38 милиона тона мед, почти два пъти повече от обема, добиван в световен мащаб всяка година, и 45 милиона тона цинк, натрупан в полиметални сулфиди.
Сулфидите, наричани още "черните пушачи" заради отлаганията на железен сулфид, придаващи на водата черен цвят, се намират по протежението на средноокеанския хребет (подводна планинска верига – бел. р.), където магмата от земната мантия достига до морското дъно, на дълбочина от около 3000 метра.
Смята се, че около 24 милиона тона магнезий и 3,1 милиона тона кобалт се намират в манганови кори, както и 1,7 милиона тона церий, редкоземен метал, използван в различни сплави.
Счита се, че мангановите кори съдържат и други редкоземни метали, като неодим, итрий и диспрозий.
"Скъпите, редки минерали като неодим и диспрозий са изключително важни за магнитите във вятърните турбини и двигателите на електрическите превозни средства", обясниха от Норвежкия петролен директорат.
Екологични групи обаче призоваха Норвегия да отложи проучването на минералите, открити на морското дъно, докато не бъдат проведени повече проучвания, за да се разбере въздействието върху морския живот от евентуален добив.
Според Норвежкият петролен директорат неговите изследвания показват, че ресурсите са там и са необходими допълнителни проучвания, за да се установи как добивът им би имал ограничено въздействие върху околната среда.