Общинският съвет в Разград удостои посмъртно археолога и дългогодишен директор на музея в града Стоян Стоянов със званието "Почетен гражданин на Разград". Предложението на Инициативния комитет от граждани бе одобрено на днешното тържествено заседание. Част от мотивацията за удостояването му с почетното звание посмъртно беше, че той е учен от световна величина. 
Стоянов проучва, възстановява и запазва половината от античния град Абритус. През 1971 г. при редовни разкопки на Абритус открива най-богатото в България златно съкровище, организира експедициите „Лом 75“ и „Лом 76“ с ръководител Ара Маргос за проучване скалните манастири по долината на р. Бели Лом на територията на Разградски окръг, работи по археологическата карта на Разградски окръг.
Той пръв в България сред археолозите прилага геофизични методи за проучване на археологически обекти. По този начин през 1982 г. открива уникалната Царска тракийска гробница в Гинината могила край Свещари. Само три години и половина по-късно могилата е включена в списъка на ЮНЕСКО със значение за световната култура. Автор е на многобройни статии в специализирани издания и ежедневници, изнася реферати и лекции. 
На тържественото заседание присъства и дъщеря му Венета Стоянова Кьолер. За БТА тя сподели, че е била изненадана, но и същевременно развълнувана от номинацията на баща ѝ за удостояване с почетното звание. „Зарадвах се, че баща ми не е забравен от бивши колеги и съграждани. През 2006 г. много се надяваше, че ще получи приза, чака цял ден да му се обадят, но са съжаление тогава предложението не получи необходимото мнозинство. Беше много разочарован“, заяви Стоянова. Тя добави, че баща ѝ заслужава това признание, дори и за него закъсняло. 
„Той беше професионалист и родолюбец, милееше за родното и България. С голям ангажимент, старание, последователност и упоритост изследваше и проучваше родния край. Описваше и съхраняваше археологическите находки, а те не бяха малко. С професор Теофил Иванов съвместното провеждаше разкопки на Абритус, а с Ара Маргос на скалните манастири“, разказа Венета. Тя посочи, че археолозите са били чести гости в Разград и Стоян Стоянов много ги тачел като колеги и приятели.
Връщайки лентата назад, Венета си спомня как баща ѝ бил напълно отдаден на работата си. „Беше ангажиран от сутрин до вечер, прибираше се по тъмно, особено в периода на разкопките през 1982 г., когато беше открита Царската тракийска гробница го виждахме толкова рядко. Това уникално и с историческа стойност откритие беше като че ли неговото трето "дете", но разочарованието и огорчението от последвалите събития, свързани с откриването на гробницата го поболяха“, сподели още Венета Стоянова. 
Тя добави, че спомените с баща ѝ често се въртят като лента в съзнанието. По думите ѝ те са много и няма как да открои най-ярките сред тях. „Виждам го като днес зад отрупаното бюро с книги, наднича между тях. Винаги четеше и пишеше нещо, навсякъде из бюрото му имаше листове с бележки, някои подчертани дебело с червен молив. И как разказваше само увлекателно, така че всеки да го разбере. Спомням си времената, когато имаше режим на тока. Това бяха най-хубавите семейни вечери – вечери на свещи, всички сме се събрали в една стая, баба, дядо и баща ми бистрят политиката, а той разказва ли разказва, както си умее, а ние слушаме с удоволствие“, отбеляза Венета.
По думите ѝ баща ѝ имал отлична памет и знания, бил е много праволинеен и честен, безкористен и доблестен, така е възпитавал и дъщерите си. И двете обаче със сестра ѝ не са поели по неговия път. Венета Стоянова Кьолер работи в Германия като гериатрична медицинска сестра, предимно с хора страдащи от деменция, а сестра ѝ Диана Стоянова живее и работи като зъболекар в Добрич.