Отразяването на проблемите на медицината и здравеопазването в СССР след Втората световна война в съветската специализирана преса ще обсъждат учени в рамките на европейски проект. Това информират от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българска академия на науките  (ИЕФЕМ-БАН) в своята интернет страница.
Събитието ще се състои днес, от 14:00 ч., в ИЕФЕМ-БАН. Това е дванадесетият семинар, който се организира от временното структурно звено “Медицинска антропология” към института в рамките на проекта “Европейския Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и „общото благо” (“Taming the European Leviathan: The Legacy of Post-War Medicine and the Common Good”), финансиран от Европейския научен съвет, по програма “Синергия”, Рамкова програма “Хоризонт 2020”.
Лектор е доц. д-р Володомир Гамза, който в доклада си разглежда проблематиката и въз основа на хронологичния принцип анализира тематиката на статии, представени в медицински вестници и списания. Той ще предостави информация за техните автори и самите издания. Също така са проследени репортажи за различни медицински форуми, сведения за научни центрове и постижения на най-известните учени и лекари. 
Докладът показва, че публикациите във вестници и списания допринасят за повишаване на медицинската грамотност на цялото население, дават обратна връзка на читателите и информират компетентните органи за съвкупността от проблеми, пред които са изправени ежедневно лечебните заведения, лекарите и пациентите, отчита доц. Гамза. Той отбелязва, че медицинската преса от съветския период се издава на фона на конкретни исторически, политически и социално-икономически условия. Това става по време, когато светът е разделен на враждуващи лагери, а в Европа съществува т.нар. Желязна завеса между западните страни и съветския блок. Особено внимание се отделя на най-популярните издания – “Медицинская газета” (“Медицинский работник”) и списание “Здоровье”. 
Както БТА писа, “Европейският Левиатан” е първият синергиен проект с участие на български учени, и е с период на изпълнение от шест години, работата на екипа продължава до 2026 г. Доц. д-р Анелия Касабова е в екип от четирима водещи изследователи заедно с проф. д-р Фолкeр Хес – Институт за история на медицината и медицинската етика към “Шарите” – Берлин; проф. д-р Юдит Шандор – Факултет за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет – Будапеща/Виена и проф. д-р Улф Шмит – Хуманитарни науки, История на Германия към Университет Хамбург.
Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината. Изследват се националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване, които се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство, като акцентът е върху взаимовръзките между “Изтока” и “Запада”, върху обмена на знания, хора, технологии. /ИРС