Еврото на е причина за повишаването на цените в Хърватия, а влизането в еврозоната и Шенген е завръщане на страната у дома. Това каза в интервю за БТА председателят на Българо-хърватския бизнес клуб Бранко Роглич, собственик на компанията дистрибутор на потребителски стоки "Орбико груп" (Orbico Group), която присъства и на българския пазар. 
На 1 януари тази година Хърватия, чието население е около четири милиона, стана 20-ият член на еврозоната и 27-ата страна от Шенгенското пространство, като за първи път държава членка на ЕС в един и същи ден се присъединява и към двете обединения.
Роглич коментира, че основната причина за поскъпването на стоките и услугите в Хърватия след приемането на еврото не е европейската валута, а инфлацията, която се отчита от няколко години. Той е на мнение, че не са много търговците, които са решили да използват момента на преход към еврото, за да "ловят в мътни води" и са вдигнали цените.
Самият преход от куна към евро не е причина за поскъпването. Единствената сериозна причина е инфлацията. Инфлацията не може да се спре с документ на правителството, нито с декрет. Инфлацията е подобна на приливите и когато се вдигне няма декрет, който да я свали, отбеляза Роглич.
Растежът на инфлацията в Хърватия през декември на годишна база се забави до 13,1 на сто спрямо рекордните 13,5 на сто през ноември, докато за цялата минала година инфлацията бе 10,8 на сто.
Роглич изтъкна, че "инфлацията трябва да се уважава", тъй като ако цените се задържат, се закриват предприятия, а това са "работни места, постъпления от данъци". 
В Хърватия една от причините за инфлацията, която вероятно ще продължи да расте, е, че в периода на пандемията  правителството е трябвало да спасява предприятията и работните места, смята той.  
Единственият начин, по който правителството можеше да направи това, е печатането на пари. И се печатаха пари, каза хърватският бизнесмен.
Другата причина за високата инфлация според Роглич е руската инвазия в Украйна, която доведе до рязко поскъпване на енергоносителите. 
Държавите ще се оправят, но за това ще са необходими една до две години, докато се създадат нови канали за доставка на енергоносители в Европа, отбеляза хърватският бизнесмен.
Коментирайки мерките на правителството срещу неоправданото вдигане на цените след въвеждането на еврото, Роглич отбеляза, че тези мерки могат се използват само срещу спекулантите, които са се възползвали от ситуацията, но не и при "онези 95 процента от фирмите, които са били принудени да оцеляват". 
Недоволството от цените сред хърватите, породило се веднага след въвеждането на единната европейска валута на 1 януари, накара правителството да вземе мерки, с които да защити потребителите. Премиерът Андрей Пленкович призова търговците да върнат цените на равнищата от 31 декември. В противен случай при необосновано вдигане на цените се налагат глоби, а могат да бъдат отменени субсидиите за електроенергия или да се въведат данъчни промени.  
Според последните данни от проверките на хърватския Държавен инспекторат, обявени миналата седмица, средното необосновано увеличение на цените спрямо 31 декември при услугите е 20 процента, а в търговията на дребно - 17 процента при контролираните стоки. При около 25 процента от извършените проверки са констатирани необосновани увеличения на цените след 31 декември 2022 година.
Аз съм за това спекулантите да бъдат санкционирани и да бъдат облагани с допълнителен данък. Това, което са спечелили с вдигането на цените, макар че за няколко дни то не е кой знае колко, да им се отнеме и да върнат цените, каза хърватският бизнесмен.
Той подчерта, че вдигането на цените при някои фирми няма да ги спаси, "тъй като пазарът много бързо вижда къде и какво е по-евтино и се прехвърля там".
Пазарът сам ще регулира всичко, подчерта Роглич.
Той смята за напълно закономерно присъединяването на Хърватия към европейския валутен съюз и към пространството за пътуване без гранични проверки.  
С влизането в Шенген и в еврозоната ние се връщаме вкъщи и пожелавам на България възможно най-скоро да се присъедини към нас, каза Роглич. 
Според него Шенген открива за Хърватия възможностите, които предоставя пазар от над 400 милиона души. 
Ако имате свои идеи, ако имате сравнително предимство, тогава ще направите продукт, който ще бъде нужен на цяла Европа и ще можете да се развивате. А също така ще можете веднага да използвате в държавата си всички онези идеи и продукти, които има в цяла Европа, каза Роглич. 
Той не споделя тъгата на мнозина хървати по отишлата вече в историята национална валута куна. 
Има много хора, които съжаляват за куната, тъй като това по някакъв начин символизира независимостта на хърватската държава. Но ние колкото сме хървати, толкова сме и българи, и французи и германци. Европейци. Моята политика е европейска. Чувствам се еднакво добре и в България, и в Словения, и в Полша, и в Германия. Мисля, че това е най-добрият път за всички нас - тук, заедно.