Петнайсет артефакта са открити при археологическо проучване на светилището на Диана в местността Смесите при русенското село Кошов. Това съобщи археологът от Русенския музей д-р Върбин Върбанов. 
По думите му причината да бъдат открити малко находки се дължи на факта, че останките от светилището са били видими на терена до ново време и са тотално ограбени в началото на миналия век, за строителни материали, а по-късно и от иманяри.
Обектът се намира при сливането на реките Черни и Бели Лом, на възвишение до брега. Известен е по откритите случайно три каменни надписа, датирани в I и II век. Те са поставени за изграждането и ремонтирането на светилището от лица с висок административен ранг от римската провинция Долна Мизия. 
Началото на проучването на светилището е поставено през 1985 г., когато при строителна дейност са разкрити останки от представителни сгради. Продължава през 2018 г. и през миналата година. Западната сграда е с голяма дължина - над 40 м. Тя е частично унищожена от отводнителен канал, направен през 80-те години на ХХ век, с ширина около пет метра. В западната й част са разкрити и зачистени останките от рухналия покрив - керемиди от два вида - тегули и имбрици. На базата на откритите находки изграждането и функционирането на сградата може да се датира в I век. В източната част на сградата са регистрирани останки от средновековна землянка, застъпващи зида й.
По думите на д-р Върбанов на около 30 м източно от западната стена на сградата са разкрити останки от ъгъл на друга сграда. Тя е разрушена при направата на пътя през средата на 80-те години на миналия век. Тук са открити находки от I век и два архитектурни детайла, които дават данни, че постройката е била богато декорирана. На изток от проучваната през миналата година площ се намира трета сграда с апсида, разкрита през 1985 г. и допроучена през 2018 година. Над нея сега е изградено временно предпазно съоръжение. 
Резултатите от археологическото проучване ще бъдат представени официално утре вечер в Русенския исторически музей.