Изложба на Духовно-просветния център „Св. Архангел Михаил“ във Варна представя мястото на св. Паисий Хилендарски като историк в развитието на православната източна традиция. Неин автор е Борислав Аврамов, проповедник към Варненската и Великопреславска митрополия и сътрудник на Духовно-просветния център. Дизайнът е дело на Димитър Трайчев. В експозицията са включени материали и информация, предоставени от Софийската градска художествена галерия, Националната художествена галерия, Националната библиотека и Централната библиотека при БАН.
Изложбата е посветена на 300 години от рождението на св. Паисий, 60 години от канонизацията му и 260 години от написването на „История славянобългарска“, разказа за БТА Борислав Аврамов. По думите му експозицията ще остане в центъра 1 година. Идеята е сред нея да провеждат часове по история и литература с ученици от различни варненски училища, допълни Аврамов. Управата на центъра ще представи идеята си първо на Регионалното управление на образованието, още повече, че в сградата на „Св.Архангел Михаил“ се е помещавало първото българско школо във Варна.
Целта на изложбата е да покажем св. Паисий като духовник, като монах, книжовник, каквито са били най-големите български светии, а не търсим отговори на тривиални въпроси от типа къде е роден, кои са източниците му и дали фактите в книгата му са достоверни, допълни още Аврамов. Според него основната задача на експозицията е да повдигне истинския въпрос – за историческата памет. Голямото достойнство на св. Паисий е, че възкресява точно историческата памет на българите и че тези личности, които е посочил в своята книга, и до днес са най-важни за нас, разказа Аврамов.
Началото на изложбата поставя образа на Омир. Причината е, че той описва най-старата човешка история, но и показва, че историкът не може да пише само от себе си, а трябва да е вдъхновен свише, допълни Аврамов. Следват образите и данни за Александър Македонски и Мойсей. Присъства и Христос Спасителя, който ни дава надеждата за небесното царство. Св. Паисий никъде не призовава на бунт българите, а само да възстановят паметта си и да пазят пътя си към царството небесно, припомни Аврамов. В експозицията е представен император Юстиниан, съставител на законите на Римската империя, защото като християнин св. Паисий е имал съзнание за правото, което произхожда от достойнството на личността, обясни авторът на експозицията. Хронологично тя разказва още за създателя на Западната цивилизация Карл Велики и за Баязид Първи, който запазва част от традициите на Източната Римска империя.
Св. Паисий е традиционен източен мислител, той е част от тази линия на велики личности, каза още Аврамов. След него в експозицията са представени и видни българи – Софроний, Неофит Бозвели, Васил Априлов, Георги Раковски. Последният образ е на втория български историк Иван Вазов, защото само той може да се равнява с Паисий по влияние върху българския народ със своето творчество, с образите, които създава, и те остават завинаги в народното съзнание, обобщи Аврамов.