Община Кюстендил и Регионалният исторически музей в града организират днес (18 януари) възпоменателна вечер, посветена на 135-годишнината от рождението на Иван Христов Момчилов - виден кюстендилски общественик, културен деец и адвокат. Инициативата е част от националната програма във връзка с 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Възпоменанието ще се състои от 17:00 часа в т.нар. килийно училище в града. 
Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф" си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях и да представи значението на спасението и спасителите. България и Дания са сочени за единствените държави, които не позволяват своите граждани - евреи да бъдат депортирани към нацистките лагери на смъртта. В България са спасени близо 50 хиляди живота. 
Иван Момчилов е най-възрастният сред участниците в делегацията за спасяването на българските евреи, разказа за БТА историкът от Регионалния исторически музей в Кюстендил доц. д-р Ангел Джонев. Роден е на 14 януари 1888 г. (2 януари по стар стил) в с. Соволяно, Кюстендилско. Учи в Педагогическото училище в Кюстендил и завършва право в Софийския университет преди войните. Участва в Балканската и Първата световна война, след което се установява в Кюстендил. 
"Животът на Момчилов се развива в няколко аспекта. По професионална линия той става един от изявените юристи в Кюстендил, а в периода 1932 - 1936 г. е председател на местния Адвокатски съвет. В същия период Момчилов активно са занимава и с културна дейност като председател на най-важната и изключително дейна културна институция в града - читалище "Братство". Третият аспект в живота му е политическата дейност като член на Демократическата партия, която има "сериозна ядка" в Кюстендил", разказа историкът. Момчилов членува и в местните структури на македонските българи. Привърженик е на ВМРО и като такъв е интерниран в Сливенския затвор в края на земеделския режим. Там с него по тази линия попадат Владимир Куртев и Марко Секулички.
В затвора Момчилов прекарва около месец - от началото на май до юли 1923 г., когато е освободен. "Музеят в Кюстендил дори притежава снимка, която показва тържественото посрещане на освободените тогава от затвора на площада в Кюстендил, в която множеството ги е поело и носи на ръце", разказа д-р Джонев.
Момчилов е и депутат в 24-тото обикновено Народно събрание, което заседава от 22 май 1938 г. до 27 април 1939 г., разпуснато предсрочно на 24 октомври 1939 г., след неразбирателство относно външната политика на България в навечерието на Втората световна война.
Момчилов живее в Кюстендил, създава семейство и има двама сина. На бул. "България" построява къща за семейството си, на чиято фасада през миналата година беше открита паметна плоча.
В началото на 1941 г. в България е приет Закона за защита за нацията. Един от неговите аспекти е решаването на "еврейския въпрос". По този начин е въведено антиеврейското законодателство в страната.
"В началото на 1943 г. в България пристига германският представител Теодор Данекер. Той е натоварен с депортацията на евреите. Сключва споразумение с комисаря по еврейските въпроси Александър Белев, на 22 февруари 1943 г., в което е указано, че от "новите земи на Македония и Тракия" (както е посочено в документа), трябва да бъдат депортирани 20 000 души. Защото толкова хора от еврейски произход няма в новите предели на Царство България, Македония и Тракия са зачеркнати в оригинала на споразумението и то започва да важи за цялата територия на Царство България", разказа Ангел Джонев.
От Комисарството разпращат по места емисари, които да подготвят квотата. "В Кюстендил с тази задача е изпратен Борислав Тасев от комисарството в София. Идвайки тук, откъдето е родом, той започва подготовката на депортацията на цялата кюстендилска еврейска общност, която по това време е около 1000 - 1050 души. Местните са около 820, а останалите - интернирани от София, около 200 души", показват историческите факти.
Подготвя се мястото за събирането им - тютюневият склад на еврейската фабрика "Фернандес", за която се предполага, че е част от сегашната сграда на Регионалния музей в града. Мястото е временният лагер, където хората трябва да бъдат събрани, а оттам - качени на композиция. Вагоните трябва да ги закарат до Радомир, където да бъде събрана цялата квота от пределите на Царство България и да бъде депортирана за източните предели на Германския райх.
"Постепенно обаче тайната за тези събития е разбулена, а това се случва именно в Кюстендил. Един от първите, който съобщава на местната еврейска общност за това, е Владимир Куртев - също деец на ВМРО, учител в Кюстендил, един от лидерите на организацията при разтурянето ѝ от 1934 г. Предполага се, че той научава за акцията от Комисарството по еврейските въпроси, а именно от неговия сподвижник и колега, но от Вътрешната западно-покраинска революционна организация, известна като "Въртоп" - Иван Гьошев, който е чиновник там. Гьошев е споделил с Куртев, а научавайки за това, от своя страна Куртев е разказал и на местната еврейска общност", каза Ангел Джонев.
Местната еврейска общност научава за готвената акция по предстоящото "вдигане на евреите" и по други канали. Към 8 март 1943 г., тайната в Кюстендил вече е станала явна, а евреите се опитват да си помогнат, намирайки сред българите авторитетни хора, които да се застъпват за тях.
Така еврейската общност уведомява и Иван Момчилов, като настоява пред него да се застъпи за тях. Причината е, че Момчилов е много близък с бившия главнокомандващ българската армия ген. Никола Жеков. Генералът живее три години в Кюстендил по време на Първата световна война. Той е почетен гражданин на Кюстендил, но е и кум на Иван Момчилов, а неговите двама синове са кръстници на синовете на Момчилов.
Точно тогава се формира делегация, чиято цел е да замине за столицата и да настоява за спиране на действията, свързани с евреите в Кюстендил. "От различни източници има данни, че дават съгласието си за участие в акцията около 40 души. В крайна сметка към 17:00 часа на 8 март, на кюстендилската гара се появяват само четирима души - Асен Суичмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев и народният представител Петър Михалев, които заминават за София", разказа Джонев.
Момчилов се включва в делегацията, след като неговият кум - Никола Жеков, му казва, че по тази тема не може да се говори по телефона. Така на 9 март делегацията се среща с подпредседателя на парламента Димитър Пешев в апартамента му на ул. "Неофит Рилски" 47. На срещата се споразумяват следобед да се срещнат в Народното събрание, което има заседание по това време, и да поискат среща с министър-председателя Богдан Филов, за да поставят въпроса за отмяната на планираната депортация на кюстендилските евреи.
Иван Момчилов заминава за Княжево, където живее Никола Жеков, и го запознава със ситуацията. Планът е Жеков да настоява пред пълномощния министър на Германия - Адолф Хайнц Бекерле, да се отменят мерките, предприети срещу евреите в Кюстендил.
Следобеда в парламента Богдан Филов отказва среща на Пешев и останалите кюстендилски представители. Димитър Пешев уговаря среща с вътрешния министър Петър Габровски, на която отиват общо седем народни избраници. Резултатът от нея е, че Габровски отстъпва и дава нареждане да се спре депортацията на евреите в довоенните предели на Царство България.
"В спомените си Момчилов споменава, че след напускането на Народното събрание, някъде в района, се среща с Никола Жеков, който му казва: "Твоите евреи са спасени", разказва Джонев.
Има хипотеза, че въпросът се решава след разговор, на който е присъствал генерал Петър Ганчев - представител на Цар Фердинанд и българското правителство в германската главна квартира, през Първата Световна война. Подучен от ген. Жеков, ген. Ганчев изиграва своята роля и германците дават съгласието си да спрат мерките срещу евреите в така известните "стари земи". 
Момчилов и Суичмезов се връщат в Кюстендил, но вместо да бъдат посрещнати подобаващо за хуманното си дело, те са подложени на гонения, нападки, заплахи от организации, които настояват за провеждане на депортацията на евреите. "Срещу тях се пишат позиви, къщите им са надраскани с обидни квалификации и обвинения в предателство, изпочупени са прозорците. И въпреки че стъклари от еврейски произход по собствена воля и безвъзмездно отстраняват щетите, това се повтаря многократно. Суичмезов дори напуска Кюстендил, заради заплаха за живота си", разказа Ангел Джонев.
След 9 септември 1944 г. вместо да получат голяма благодарност, продължава тенденцията за омаловажаваното на участниците в тази акция, но вече от новия режим. Започва налагането на нов разказ за спасяването на българските евреи. "През 1966 г., малко преди края на живота си, по повод статия във в. "Поглед", написана от Хаим Оливер, Момчилов пише писмо - спомен, в което разказва неговата гледна точка за спасяването на евреите. В писмото той споменава за участието на ген. Никола Жеков в акцията и разказва за огорчението си, че вместо благодарност, е получил обратното", разказа историкът.
През 1948 г. на Момчилов е забранено да практикува адвокатската професия и е изключен от колегията, която е оглавявал, разказа историкът. Конфискуван е етаж от къщата му по Закона за едрата градска собственост. Налага му се да продаде и втория етаж, за да издържа децата си и се установява да живее в малка пристройка в двора на къщата си.
"Хората, които участват в кюстендилската акция, са поставени в тежко положение от новия режим, изтласкани са в категорията "на бившите хора". Всичките петима души на практика са извадени от историята, от общественото признание, за сметка на мними герои и участници", допълва доц. д-р Джонев.
Иван Момчилов умира на Коледа през 1966 г., малко след като пише своите спомени в огорчение. Едва през 1991 г. мемориалът "Яд Вашем" в държавата Израел го признава за "Праведник на света". През 1997 г., заедно с останалите негови сподвижници, Момчилов е награден с най-висшето държавно отличие орден "Стара планина", Първа степен.
Предстои тази година в родното село на Момчилов - Соволяно, да бъде поставена и негова паметна плоча.