Френският президент Еманюел Макрон е поредният лидер на Петата република, опитващ се да извърши пенсионна реформа в една страна, която много държи на социалните си придобивки и е готова да се бори за тях.
Планът беше представен миналата седмица, а днес Франция е обхваната от общонационална стачка, която според синдикатите е "само началото".
Ройтерс обобщава опитите на френските президенти да посегнат на пенсионните права на французите през последните 40 години.
 
1982 г. По-ранно пенсиониране
Президентът социалист Франсоа Митеран понижава възрастта за пенсиониране от 65 на 60 години.
 
1995 г. Масови протести осуетяват замислената реформа
Президентът консерватор Жак Ширак и премиерът Ален Жупе се отказват от плана да преструктурират пенсионната система на страната и да повишат възрастта за пенсиониране на държавните служители, след като в продължение на три седмици страната е обхваната от масови протести и стачки, най-интензивните от вълненията през май 1968 г. 
 
2010 г. Пенсионната възраст е повишена до 62 години
Президентът консерватор Никола Саркози повишава възрастта за пенсиониране от 60 на 62 години, като пълни пенсионни права се придобиват само при наличието на 41,5 години трудов стаж. Планът изкарва милиони по улиците на страната, но реформата е приета и наложена.
 
2014 г. Удължаване на трудовия стаж
Президентът социалист Франсоа Оланд въвежда реформа на пенсионната система, по силата на която към 2035 г. пълни пенсионни права ще бъдат придобивани след 43 години трудов стаж. Работещите тежък физически труд все пак се запазват правото на по-ранно пенсиониране.
 
2020 г. Макрон се отказва да прави промени
Еманюел Макрон започва първия си президентски мандат със заявката да промени философията на пенсионната система и да я базира на универсална точкова система. След масови протести и под натиска на започналата пандемия той се отказва от идеята и обявява, че такава реформа не може да се прави насред здравна криза.