Бъдещето на научната комуникация все повече се ориентира към напълно отворен достъп до всички научни изследвания. Това разказа д-р Савина Кирилова за предизвикателствата и възможностите пред отворената наука.
Нейното представяне беше част от семинар в рамките на проекта EXTREME на Софийския университет “Св. Климент Охридски”, който се състоя онлайн днес. Обучителната програма на проекта цели развиване на умения за кариерно израстване и комуникационни умения на учените на СУ. Д-р Савина Кирилова работи в библиотеката на Факултета по химия и фармация. Завършила е докторска степен в областта на методиката на обучението към Катедра “Физикохимия” на факултета.
За един от най-перспективните модели на отворен достъп до научни публикации се приема диамантеният, който е безплатен и за потребителите, и за авторите, разказа още тя.
Кирилова отбеляза, че се работи активно не само по публикуването, но и върху отварянето на самите проучвания, така че да не са ограничени само до академичните изследователи, а да се насърчава и сътрудничеството между групи в цялото общество, за да се създаде една гражданска наука.
Д-р Савина Кирилова разказа още, че се работи активно за създаването на европейски облак за отворена наука, който има за цел да обедини всички съществуващи инфраструктури за научни данни в една обща среда, която да предлага услуги за съхранение, управление и използване на изследователските данни и да спазва принципите на свободен достъп.
Сред приоритетите на отворената наука са и разработваните алтернативни показатели за отчитане на въздействието на научните изследвания или публикации, които допълват конвенциалните, каза още Кирилова. Тя отбеляза, че чрез конвенционалните индикатори няма как коректно да се отчете влиянието на публикациите, които се разпространяват чрез много различни форми като социални мрежи, академични социални медии и др.
Отворената научна комуникация е тясно свързана и с отворения процес на рецензиране, който напоследък много навлезе в практиката на публикуване и проверка на качеството на ръкописите, разказа още Кирилова. Според нея така много по-широка общност може да допринесе за процеса на преглед на конкретен документ, освен това се насърчават директни дискусии между автори, редактори и рецензенти. Създават се отворени платформи, благодарение на които конкретни структури се занимават само с оценката на качеството на ръкописите или с рецензирането, и те не са свързани с конкретния издател, отбеляза тя. По думите ѝ така се оптивтат да се справят с едни от основните критики към традиционното рецензиране като липса на достатъчна прозрачност, субективизъм в оценките или забавяне.
В представянето ѝ бяха включени и трансформиращите лицензионни споразумения, които са свързани или с промяна в политиката за абонамент на бази данни, или отделни заглавия, или се занимават с намаляване или изцяло отпадане на таксата за публикуване на отворен достъп.
Тя разказа за трансформиращото лицензионно споразумение, което се сключи през миналия юни между Министерството на образованието и науката и “Елзевир”. То дава право на учени, които са автори от България, да публикуват определен брой статии на отворен достъп в основните хибридни списания на това издателство без да заплащат такса. За конкретния период са предвидени определен брой статии, като техният брой се увеличава за всяка следваща година. За първата година борят е 150 статии. В случай че той бъде достигнат, споразумението предвижда преференциални цени за българските автори, които са включени в списъка с ползватели, разказа д-р Кирилова. Тя представи пред колегите си и процеса по кандидатстване и публикуване в групата “Елзевир” по това споразумение.