Към настоящия момент България покрива бюджетните критерии за присъединяване към еврозоната. Има много сигнали, че това ще се запази така, каза доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на катедра "Икономика" към Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски“ при представянето на монографията "Предизвикателства пред българската икономика по пътя към членство в еврозоната" в Българската стопанска камара.
Научният труд е дело на колектив от катедра "Икономика", съдържа 18 теми и е разработен по повод 120 годишнината от създаването на катедрата, отбелязана през миналата година.
В монографията се посочва, че очакванията са бюджетният дефицит за 2022 г. да е -2,9 процента от БВП, като не се сбъдват прогнозите за значителен прираст на данъчните приходи при изпълнение на разходите на 96 процента от планираното. Към ноември 2022 г. държавният дълг е 22,4 процента от БВП и не се оправдават очакванията за навлизане в дългова спирала към настоящия момент. Посочва се още, че общата оценка е за добър кредитен рейтинг на страната, като той остава стабилен с положителни перспективи, което е още един индикатор за стабилността на публичните ни финанси, посочи доц. Златинов, анализирайки Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
Присъединяването към еврозоната няма да е предпоставка за загуба на фискален суверенитет, каза още доц. Златинов. При членство в еврозоната управлението на публичните финанси ще продължи да се подчинява на ясни правила, които България вече е възприела по линия на запазване на паричния съвет в страната. Нашите очаквания са, че провеждането на фискална политика ще се запази на едно национално равнище, посочи той.
Съпоставка в монографията с прибалтийските страни показва, че във фискално отношение България не се отличава съществено от тях - бюджетните приходи са около 36 процента от БВП, а бюджетните разходи - около 38 процента от БВП. България отчетливо поддържа най-добри показатели за бюджетно салдо и държавен дълг след Естония, отбелязват учените.
Сред фискалните рискове в България икономистите посочват, че  догонващият инфлацията растеж на доходите по линия на фискалната експанзия може да задвижи допълнителни инфлационни процеси. Посочва се още, че активната социална и доходна политика на правителството не би била устойчива в средно- и дългосрочен план без създаване на функциониращи икономически механизми за генериране на по-високи доходи от реалния сектор. 
Проф. д-р Стефан Петранов пък отбеляза, че процедурата на приемане в еврозоната не е автоматична. Дори страната ни да направи необходимите нормативни промени и да изпълнява Маастрихтските критерии, има риск  да попадне в ситуация на блокирано членство, подобна на случая с Шенген. България трябва да се стреми към присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., е категоричен проф. Петранов. Според него, ако има някакъв "прозорец на възможностите", даван от европейските институции за членство от 1 януари 2024 г., ние трябва да се стремим към него, защото по думите му ще е голям грях към нас и бъдещите поколения да не го използваме.
Научният труд прави извода, че е необходимо България да положи значителни усилия за утвърждаването и укрепването на институциите и качеството на управлението и да преодолее проблемите с върховенството на закона, съдебната система, както и с относително големия размер на сивата икономика и корупцията. Това е фундаментално необходимо за развитието и просперитета на българското общество, не толкова заради приемането в еврозоната, което частично е реализирано с функционирането на паричния съвет, членството във валутния механизъм ERM-II и Банковия съюз, посочи проф. Петранов.
Председателят на УС на БСК Добри Митрев изтъкна, че България трябва да се стреми към членство в еврозоната, защото когато имаме ясна цел, ще работим много по-фокусирано и по-целенасочено за това да си оправим държавата. Ако искаме да живеем в просперираща България, ние трябва да си свършим работата, а не да разчитаме, че европейските институции ще бъдат снизходителни към нас, посочи още Митрев.