От времето, когато майор Мустафа Кемал (фамилното име Ататюрк той приема на 24 ноември 1924 г.) е първият военен аташе на Османската империя в столицата на Царство България София - 27 октомври 1913-20 януари 1915 г. (по стар стил), са известни едва няколко фотографии. Вероятно най-популярна сред тя е снимката му с еничарско облекло, с който се явява на традиционен бал, под егидата на техни величества цар Фердинанд и царица Елеонора в представителната зала на Военния клуб в София.
Каква е историята на тази снимка? 
Един от най-задълбочените изследователи на софийския период от живота и дейността на Ататюрк, Алтан Делиорман, в книгата си “Мустафа Кемал на Балканите” (изд. "Байрак", 2009 г.) посочва, че маскеният бал се провеждал всяка година по случай Деня на славянските първоучители, създателите на българската азбука братята Св.св. Кирил и Методий под егидата на цар Фердинанд и царицата. Поканата за Ататюрк за бала на 11 май 1914 г. е била доставена от куриер в турската легация, където е кабинетът на военния аташе. 
По традиция на бала присъствали видни представители на политическия и обществения елит на България, чуждестранни дипломати, акредитирани в столицата. 
"Знаейки това, Мустафа Кемал се подготвя старателно за бала с желанието да привлече вниманието върху себе си, да спечели духовно превъзходство над дипломатите от враждебния военно-политически блок в навечерието на Първата световна война", посочва Делиорман.
Това е времето, когато и Централните сили, и Антантата водят борба за привличане на своя страна както на Османската империя, така и на България в наближаващата война.
Според историка Дженгиз Йолджу изборът на еничaрско облекло от страна на Мустафа Кемал има няколко символични отправки - той е израз на лоялност към османската държава, използван е като психологически коз срещу противника, а така също и за да окаже въздействие върху турското население в България.  
Младият османски офицер пише молба да му изпратят еничaрска униформа, която понастоящем е изложена във Военния музей в Истанбул. Съученикът му от Военното училище в Битоля, Казъм Йозалп, който по онова време е помощник-командир в щаба на армията в Истанбул, оказва нужното съдействие.
Униформата на еничарския ага Серхат бей доставя с влак от Истанбул в София Исмаил Хаккъ Кавалалъ, част от групата на първите 17 депутати от турски произход в Народното събрание, народен представител от Гюмюрджина (Комотини).
Преди да отиде на бала, Мустафа Кемал пробва костюма в дома си в София. Той му приляга добре, но дръжката на ятагана се оказва доста тежка.
Придружават го Шакир Зюмре, депутат от Варна, който е най-близкият приятел на Ататюрк по времето, когато той живее в София и остава такъв до края на живота му, а също и Исмаил Хаккъ Кавалалъ.
“Ататюрк бе в отлично настроение. Разговаряше, смееше се и се забавляваше. Танцуваше с младите дами. Младият военен аташе много обичаше да танцува валс и го умееше отлично. В 12 часа, по даден знак маските бяха свалени. Журито присъди първата награда на Мустафа Кемал. Лично цар Фердинанд и царица Елеонора поздравиха Мустафа Кемал за избора и за успеха”, пише в спомените си Кавалалъ.
Къде и как е заснета снимката?
Мнозина мислят, че въпросната снимката е заснета по време на бала в залата. Но в действителност е направена извън балната зала, в дома на испанския шарже д'афер в София по онова време.
“Мустафа Кемал, придружаван от Шакир Зюмре и Исмаил Кавалалъ, излиза почти на разсъмване от Военния клуб. Докато слизат по широките стъпала на Военния клуб испанският шарже д'афер, хванал под ръка Мустафа Кемал, му говори разпалено. Той е мургав мъж, с тънки мустачки и широко лице. Вероятно под влияние на приетия алкохол, говори на висок глас, а смехът му кънти наоколо. Казва, че е влюбен в турското и ислямското изкуство…”, пише Алтан Делиорман 
Испанецът настоятелно кани Мустафа Кемал и групата на гости в дома си, който е подреден в ориенталски стил. Гостите са впечатлени - ориенталски килими по пода, миндери, тежки завеси и витражи с ислямски мотиви, а по стените - традиционните сини плочки... По едно време испанецът предлага да направят на Ататюрк снимка за спомен.
“Приятелю, Вашият костюм напълно импонира на моя дом. Нека да ви направим една снимка за спомен”, казва той.
Мустафа Кемал незабавно се съгласява и позира на фона, който оформят дебелите завеси. Така се ражда снимката, която винаги ще напомня на Ататюрк и поколенията за бала във Военния клуб в София. 
Екземпляр от тази снимка се съдържа в архива на Шакир Зюмре, който се изселва в Турция през 20-те години на миналия век, и е надписана лично от Ататюрк: ”На моя скъп приятел Шакир Зюмре”.
През 1921 г. турският вестник "Тевхид-и Ефкяр", който се списва на османски, помества на първа страница снимката на Ататюрк с еничарско облекло и обширна статия, в която разказва историята на една от малкото снимки от периода, когато Ататюрк е първият военен аташе на Османската империя в София. 
--------------
По време на подготовката на документалния филм “Софийските години на Мустафа Кемал 1913-1915 г.”*, положихме много труд, за да открием къде се е намирала въпросната къща на испанeца, както и данни за личността му, но за съжаление не успяхме. Въпреки усилията на екипа ни и въпреки съдействието на Симеон Сакскобургготски не успяхме да открием снимка на техни величества цар Фердинанд и царица Елеонора, които са разговаряли с Мустафа Кемал на този бал, нито от връчването на ордена "Свети Александър" на Ататюрк от Фердинанд. Известно е, че Мустафа Кемал посещава царя и царицата в ложата им в антракта на оперното представление. 
“След като през 1945 г. нашата фамилия бе изпратена в изгнание, царските архиви са били отнесени в Москва. Останалите запазени от фамилията архиви са предадени на Държавната агенция по архивите, където са обработени и съхранявани много добре”, разказа Симеон Сакскобургготски в документалния филм “Софийските години на Мустафа Кемал 1913-1915”.
* Авторът на материала е сред създателите на филма “Софийските години на Мустафа Кемал 1913-1915 г.”, който вече бе прожектиран в София и няколко други столици, сред които Брюксел, Вашингтон и Лондон.