Поколения българи са израснали с творчеството на Любен Зидаров, той беше една епоха. Това казаха пред БТА колеги и приятели на художника, който ни напусна днес.
„Трябва да си даваме сметка, че поколения българи са израснали с неговото творчество, защото той работи години наред за едни от детските списания, които и аз съм получавала в моето детство – „Пламъче“, „Септемврийче“ и „Славейче“, каза директорът на Софийската градска художествена галерия (СГХГ) Аделина Филева. 
„Любен Зидаров беше наистина една епоха. Той беше олицетворение на най-добрите тенденции в българската илюстрация и не само. Преди да падне Берлинсата стена в Източна Европа – Чехословакия, Унгария, Полша, България - имаше едно специфично търсене на стилизация на формата, фигурите и цветовете. И той беше един от най-добрите и един от тези, които са положили основите на тези търсения“, коментира илюстраторът Ясен Гюзелев.
„Той беше доайенът на българската живопис и илюстрация“, каза управителят на галерия „Арте“ Гергана Борисова.
ДРУГИТЕ ЗА ЛЮБЕН ЗИДАРОВ
Аделина Филева, директор на СГХГ: Любен Зидаров беше най-възрастният артист, за малко не доживя своята 100-годишнина през настоящата година. Същевременно, тези почти сто години не му тежаха докрай да твори и да работи. Чести бяха срещите с негови нови илюстрации на различни книги. Публиката го познава еднакво добре като илюстратор, като живописец, като художник, който се занимава в областта на графиката, дори и на художествения стенен текстил.
Възрастта при този артист не личеше, защото поне моите срещи с него бяха винаги с много смях, радост, разкази за различните негови надежди и желания – какво да създаде, какво да направи още. И в Софийската градска художествена галерия са се случвали няколко изложби, с които сме представяли неговото творчество. Може би най-широка популярност са добили илюстрациите му към Андерсеновите приказки. Такава беше и една от изложбите при нас в галерията. Представяли сме последни негови илюстрации от „Приключенията на Том Сойер“, които той създаде в своите по-късни години.
Трябва да си даваме сметка, че поколения българи са израснали с неговото творчество, защото той работи години наред за едни от детските списания, които и аз съм получавала в моето детство – „Пламъче“, „Септемврийче“ и „Славейче“. Заемал е и административни постове. Той беше председател на Съюза на българските художници в края на 90-те години. Но основното е неговото творчество и това са тези неизчерпаеми илюстрации.
Аз много харесвам неговата живопис и това негово чувство за хумор, което е много фино, много тънко, с една ирония  - дори към себе си, особено в емблематичните му автопортрети. За не една изложба можем да се сетим в София и из страната. Участвал е в общи художествени изложби, в различни форуми за представяне на книгата. 
Той, освен че е удостоен с голямата награда на София и „Златен век“ на Министерството на културата, миналата година беше удостоен и със званието „Почетен гражданин на София“. За един такъв артист с принос - повече от 80 години творчество, това мисля, че е една добра оценка от страна на институциите. Но оценката остават хората и това, че книгите с неговите илюстрации присъстват може би във всеки български дом.
Ясен Гюзелев: Любен Зидаров беше наистина една епоха. Той беше олицетворение на най-добрите тенденции в българската илюстрация и не само. Преди да падне Берлинсата стена в Източна Европа – Чехословакия, Унгария, Полша, България - имаше едно специфично търсене на стилизация на формата, фигурите и цветовете. И той беше един от най-добрите и един от тези, които са положили основите на тези търсения. 
Поколения – не знам колко и как да ги смятаме - но четири-пет поколения израснахме и се учихме от него. Той наистина е последният може би от тази плеяда много добри художници в България и не само. И остана като знамето, което да напомня за тези години. 
Разбира се, оставил е у всекиго по нещо – не само за художниците, които са минали след него, но и за всеки един читател, който е разгръщал неговите книги още като дете и помни и до ден-днешен, предполагам, тези изображения, които се свързват с най-хубавите текстове, писани за деца.
Една епоха си отиде с него, но той ще остане и ще се изучава.
Гергана Борисова, управител на галерия „Арте“: Любен Зидаров има огромно значение за българското изкуство. Той беше доайенът на българската живопис и илюстрация. Загубата е огромна. Аз, за съжаление, не съм правила негова изложба, но той посещаваше много галерията и беше приятел с една голяма част от моите художници. Най-близки бяха с Елза Гоева, която също е сред доайените. Тя е вече на 93 години и те имаха изключително силна емоционална връзка. Наистина, загубата е огромна.