Ръководствата на компании от енергийния и въгледобивния сектор, работодателски и браншови организации, кметове на общини и лидерите на енергийни федерации към КНСБ и КТ „Подкрепа“ приеха съвместна декларация за започване на незабавни преговори с Европейската комисия по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) относно изискването за драстично намаляване на въглеродните емисии у нас с 40%. Документът ще бъде внесен за разглеждане в Народното събрание и Министерския съвет. Декларацията бе приета в рамките на дискусията "Всички против минус 40% сега" във връзка със залегналото в Националния план за възстановяване и устойчивост изискване за намаляване на въглеродните емисии с 40% до 2026 г. спрямо 2019 г., която се проведе в централата на КНСБ.
Основният мотив, около който се обединиха участниците в дискусията бе, че ако изискването се реализира, България ще загуби енергийната си независимост и от първенец в производството на електроенергия в региона ще се превърне във вносител на такава, тъй като изискването ще доведе до затваряне на половината енергийни мощности на страната и ще има негативен социално-икономически ефект върху засегнатите региони.
Никой няма ясна визия как ще се развиват енергийните мощности през следващите години. Нещата се решават на парче от днес за утре. Това създава допълнителни сътресения. Проблем с мощностите ще има след няколко седмици в зависимост от това какви натоварвания ще има през януари. За нас покриването на тези изисквания ще доведат до непосилни, неразумни загуби за бъдещето на България, тежки дефицити в пазара на труда, съкращения, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Големият въпрос е ще продължим ли да съсипваме тази държава или ще намерим сили да ги спрем на някаква точка, посочи президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. Няма да има стъпки назад и това трябва да бъде преразгледано, допълни той.
„В последните 20 години унищожаваме енергетиката и нищо не построяваме. Не бива да се заблуждаваме, че в следващите 10-15 години ще имаме някаква нова мощност и по друг начин ще можем да съществуваме“, каза Николай Вълканов - председател на Българската минно-геоложка камара и зам.-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Той даде пример с аварирането на шести блок на АЕЦ „Козлодуй“, при което веднага се наложило държавата да внася електроенергия. По думите му държавата трябва да се замисли за разширяване на нови енергийни мощности и посочи, че България има огромен воден ресурс, който не се използва, като например реки, които изтичат в другите държави. „Проектите ги има и те са зелени, нито е толкова скъпо, нито е трудно изпълнението им" заяви Вълканов и напомни, че България е богата и на термални води.
Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев нарече изпълнението на изискването на Европейската комисия "ритуално самоубийство". Председателят на Българската стопанска камара Георги Митев е на мнение, че „дори да изпълним тези цели, България ще бъде осакатена и икономически, и демографски“.
Декларацията подкрепиха и депутати от ГЕРБ. Бившият министър на енергетиката Теменужка Петкова изтъкна, че въглищните централи са жизнено важни за българската енергетика. Според нея преходът към намаляването на въглеродните емисиите трябва да бъде плавен и справедлив, съобразен със спецификата на самата държава. Смятам, че този ангажимент, който е приет, не защитава по никакъв начин интереса на страната ни, посочи тя.
Председателят на Комисията по енергетика в Народното събрание Делян Добрев дори вижда в Плана за възстановяване и устойчивост заплаха за националната сигурност. Смятам, че за да се разреши този въпрос, трябва да бъде отнесен към Консултативния съвет за национална сигурност към президента. Има хроничен недостиг на ток в целия регион, каза той.