В Културно-информационния център „Безистен“ в Ямбол тази вечер беше открита ретроспективна изложба по случай 90 години от рождението на Павел Бакалов. Нейни организатори са Художествената галерия „Жорж Папазов" – Ямбол, Държавният архив в града и Общината.
Експозицията представя избрани живописни портрети на Павел Бакалов от фонда на галерията, както и документи и снимки. Сред творбите е един от последните автопортрети на художника, поставен на неговия триножник с куфарче, бои и четки. Личните вещи са предоставени за изложбата от неговите наследници, обясни за БТА директорът на галерията – скулпторът Петко Йорданов.
Изложбата има относително камерен, но представителен характер. В нея неслучайно са подбрани 16 портрета, тъй като майсторството на един художник много ясно си личи в тях. Портретите и автопортретите изразяват цял един духовен свят, а не само „хващане“ на физическата прилика на модела, каза за БТА изкуствоведът от галерията Стойка Цингова.
„В портретите на Павел Бакалов може да се види душевността както на видни интелектуалци и близкия му семеен кръг, така и на хора от народа, ако мога да използвам това клише. Сред тях е портретът „Селянинът от Медвен“, описан и от писателя Стефан Чирпанлиев. Картината изобразява един много живописен образ и едновременно архетип на балканския човек“, разказа още тя.
По думите ѝ, естествено или не съвсем, Павел Бакалов е някак си позабравен. „Може би се дължи донякъде на забързаното ежедневие, на появата на нови творци. Не е изцяло забравен, разбира се, защото той не е само художник. Оказал е много важно влияние върху ямболската художествена общественост. Имал е осанка, мнението му е било ценено“, добави изкуствоведът.
Павел Бакалов е роден на 14 септември 1932 г. в Ямбол. Починал е на 30 май 2005 г. Завършва специалност „Живопис" при акад. проф. Илия Петров. Специализира в Дрезденската художествена академия в Германия. Два пъти е носител на Държавния орден „Кирил и Методий" – през 1879 г. и през 1982 г. Той един от основателите на Дружеството на художниците в Ямбол през 1959 г. През 1979 г. става първият директор на ХГ „Жорж Папазов“ в Ямбол, като я ръководи до 1992 г. Автор е на множество самостоятелни изложби, реставратор на църквата „Св. Стефан" в Несебър. Негови творби са притежание на Софийската градска художествена галерия, както и на галериите в Габрово, Хасково и други градове.