България е много активна страна по отношение на сътрудничеството. Работил съм в областта на сътрудничеството, и то с българското Патентно ведомство, поради което мога да определя България като много активна държава членка, особено през последната една година. Това каза Жоао Неграо, председател на апелативните състави в Службата на ЕС за интелектуална собственост в интервю за Патентното ведомство на България. 
По покана на Патентно ведомство, в тясно сътрудничество със Службата на ЕС по интелектуална собственост (СЕСИС) и Върховния административен съд, в София вчера се проведе работна среща, посветена на административните и съдебни производства по марки и дизайни, съобщиха от Патентното ведомство на България. Проф. Владя Борисова, председател на Патентно ведомство, посрещна Жоао Неграо. 
Патентното ведомство разработи и приложи редица инструменти, които днес се предлагат на мрежи от потребители и национални офиси. Също така, българското Патентното ведомство работи активно в посока сближаване на практиките, така че начинът, по който прилагането на правото в областта на интелектуалната собственост да бъде идентичен, посочи в интервюто си Жоао Неграо. По думите му в това отношение българското Патентно ведомство участва активно в създаването на тези общи практики, които се прилагат днес - вече имаме 12 такива практики и това е услуга с добавена стойност. Това е и офисът, който до момента e осъществил повече проекти за сътрудничество от всеки друг, допълни Неграо.
Следва пълният текст на интервюто:
- Г-н Неграо, мандатът Ви започна през април 2021 година. Кои са целите, които сте постигнали досега?
- Благодаря за въпроса и за възможността да се включа в този дискусионен семинар с участието на съдии, магистрати и държавни експерти от Патентното ведомство. Откакто започна мандатът ми, дейността ми в апелативните състави (бордовете) е да наблюдавам как работят, какво са свършили и как можем да подобрим тази работа, защото все пак ние работим за индустрията и за потребителите. Трябва да кажа, че за последните 25 г. са свършили много добра работа – получили са 50 000 жалби, взели са около 40 000 решения, финализирали са 90 на сто от случаите, които са получили (т.е. не са получили обжалвания по тези решения), а от 10 на сто от останалите случаи, които са били обжалвани, съдът се е съгласил с 80 на сто от решенията на апелативните състави. Иначе казано - 8 от 10 решения са били потвърдени от съда. Това означава, че решенията на апелативните състави са висококачествени. През тези години те са успели и да разрешат част от постъпилите жалби чрез медиация, обсъждания и други алтернативни методи за разрешаване на спорове - това е нещо, в което силно вярвам. Но разбира се, считам, че по-голямата част от случаите не могат да се разрешат чрез тези практики, но за някои е напълно възможно. Като цяло апелативните състави са свършили много добра работа още преди моето встъпване в длъжност.
Разбира се, силно вярвам, че всеки може да се подобрява. Затова и едно от нещата, които направих, откакто стартирах в апелативните състави (още преди да започне мандатът ми), е да проведа индивидуални срещи с всеки един от 150-те членове, за да разбера каква е дейността на всеки един от тях, както и какво е мнението им относно апелативните състави и какво може да се подобри в неговата работа. Обсъдих това и с останалите колеги от Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост. На тази основа първото действие, което предприех, бе да стартирам отразяване на това какви трябва да са нашите действия за следващите 5 г. на база предизвикателствата пред нас. Със съвместни усилия създадохме план за действие, който е одобрен от управителния съвет (на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост) и публикуван на нашия уебсайт, който посочва къде се намират апелативните състави в момента, къде иска да бъдат след 5 г. и какво трябва да направи, за да стигне дотам. Тази година започнахме да имплементираме този план. Той е съставен от 5 различни области, защото предизвикателството, пред което най-вече се изправяме, е увеличаването на жалбите и оспорванията. Знаем, че с времето работата ни ще става все повече и ще се усложнява, защото и същността на случаите е различна. Назад във времето сме имали различни случаи и те определено не са били с такава сложност, докато сега са на 75 на сто по-сложни и изискват много по-задълбочен анализ и експертиза. Често получаваме кутии с документи, които целят да докажат, че една търговска марка е в употреба. Понякога става въпрос за над 20 такива кутии.
- Възможно ли е и как Машинното обучение и изкуственият интелект (AI) могат да помогнат с огромното количество работа?
- Не съм много технологичен човек, но вярвам във възможностите на машините и изкуствения интелект. Смятам, че могат да ни помогнат в процеси, свързани с проверката на формалностите, доказателствата за употреба, проверката на елементите - всички те могат да бъдат извършени от машина, без намесата на човек. Въпреки това не смятам, че изкуственият интелект може да свърши цялата работа от началото до края, без да има човешка намеса. Моето мнение е, че работата трябва да се разпредели между машината и човека, така че технологията да улеснява колегите ми, където това е възможно. Например изкуственият интелект може да се заеме с класификацията, но финалното решение трябва да бъде взето от човека.  
Един от проектите, които сме заложили в плана ни за действие, нарекохме система за ранно управление на случаи (early case management system). Ще обясня какво представлява, тъй като е от съществено значение. Когато постъпи нов случай пред апелативните състави, той бива регистриран и разпределен към съответения състав, в зависимост от езика, на който е получен. Но когато постъпи при нас, аз искам да знам дали това е случай, в който има противоречива практика (решения) от страна на апелативните състави, дали е нов въпрос, с който досега не сме се занимавали - системата ми дава цялата необходима информация, с която не разполагам. Така мога да взема решение къде и към кого да изпратя казуса. Машината извършва проверката и класификацията, а накрая експертът взема финалното решение - това за мен е успешната колаборация между човек и изкуствен интелект. 
Никога не съм виждал децата си в магазин, тъй като те пазаруват изцяло онлайн. Днес те купуват не само стоки, а и виртуални продукти - купуват дрехи за аватара си в метавселената, а в същото време плащат с истински пари. Децата ни са консуматорите на съвремието и бъдещето, и вярвам, че потреблението ще се измени. Вече наблюдаваме промени дори в начина, по който употребяваме интернет - започваме да плащаме с криптовалути (виртуални пари) и затова трябва да се подготвим да защитим трейдмарка на продаваните продукти в интернет. Ако купим палто в метавселената, то може да бъде под търговската марка GUCCI. Вече имаме такива случаи - на виртуални стоки, и тях класифицираме в клас 9 - защита на софтуер и дигитални стоки. Разбира се, не защитаваме виртуалното палто като такова, а под защита за софтуер. А за да можем да го направим, трябва да знаем как да проверим дали това палто е легитимно или не, как да защитаваме онлайн търговските марки, и как да работим с платформи като метавселената или Amazon - тези, които продават стоките. В случая, това е област, в която машините могат да ни помогнат, стига да имаме система, която проверява критериите за тези стоки, преди те да бъдат предлагани в платформите. 
- Споровете относно търговските марки са свързани с пари или с репутация?
- И двете. Бих казал, че са взаимосвързани, тъй като сама по себе си репутацията носи пари. Ако потребителят закупи продукт, защото му вярва, идентифицирането на продукта се случва посредством търговската му марка. Това е въпрос на репутация, а тя води до бизнес, защото ако никой не купува този продукт, то компанията ще фалира. Компаниите са тези, които трябва да гарантират, че техните права на интелектуална собственост са валидни. Те са тези, които трябва да бъдат внимателни, защото правото на интелектуална собственост е същото като имуществената собственост - това е тяхната собственост - върху кола, къща и т. н. Еквивалентът е някой да открадне къщата ти - ако ти се случи, определено ще предприемеш някакво действие. 
- Но не мислите ли, че защитата на търговската марка все още е твърде скъпа?
- На европейско равнище, например, защитата на търговската марка е на стойност 850 евро (27 държави членки). Не знам колко би струвало това в България, но да допуснем, че например стойността е 100 евро. Ако платите тези 100 евро, за да защитите нещо, което е изключително ценно за вас, то вие плащате по 10 евро на година, тъй като обхващате период от общо 10 години. Не смятам, че това е скъпо, но определено знам, че липсва осведоменост по темата. Чрез повишаване на информираността, компаниите и физическите лица ще осъзнаят важността от даването на тези 100 евро, защото ако не го направят, това ще им коства много повече - ще инвестират в бизнеса си и някой ще поеме тяхната марка, като така ще изгубят всичко инвестирано до този етап. Това, което понякога ни се струва по-изгодно или евтино, накрая може да ни излезе много по-скъпо. 
- Какво научихте от казуса с настолната игра Monopoly на Hasbro? Какво би било различното, ако това се случваше през юни 2023 година? 
- Това е много интересен случай, защото там ставаше въпрос за повторно заявена търговска марка. Смятам, че взетото решение беше правилно и би останало същото. Това е ясен случай на опит за злоупотреба със системата, при който механизмите за предотвратяване на злоупотребата са сработили. Радвам се и съм удовлетворен от взетото решение. Тогава не бях в апелативните състави, но смятам, че те отсъдиха правилно. Все по-често наблюдаваме опити за възползване от системата и от хората, които вече са в нея, така че компании да придобият нещо, което не са заслужили, а ние не трябва да го позволяваме. И при такива несправедливи битки смятам, че трябва да бъдем много издръжливи. В момента имаме такива казуси, които все още се обработват, например този за видео игра, свързана с ковид - случай, начислен към големия апелативен съвет (grand board). Случаят е същият като с играта Monopoly, но е свързан с ковид. Играта се печели, ако можеш да преминеш през всички правила - т. e. ако не следваш нормите и изискванията, печелиш. От гледна точка на пандемията, трябва ли да регистрираме тази търговска марка, която изглежда се надсмива на рестрикциите и хората, преминали през ковид? Трябва ли да го позволяваме - решението за това трябва да бъде взето от нас. Като член на съвета, ще използвам правото си на мнение, но тук става въпрос за обществото. Много хора биха определили тази игра като свобода на изразяване, но смятам, че това има своите граници - когато това оказва влияние върху хората по начин, който не е приемлив. 
- Определяте засилването на международното сътрудничество като един от приоритетите си. Как България се вписва в този процес?
- България е много активна страна по отношение на сътрудничеството. Работил съм в областта на сътрудничеството, и то с българското Патентно ведомство, поради което мога да определя България като много активна държава членка, особено през последната една година. Патентното ведомство разработи и приложи редица инструменти, които днес се предлагат на мрежи от потребители и национални офиси. Също така, българското Патентното ведомство работи активно в посока сближаване на практиките, така че начинът, по който прилагането на правото в областта на интелектуалната собственост да бъде идентичен. В това отношение българското Патентно ведомство участва активно в създаването на тези общи практики, които се прилагат днес - вече имаме 12 такива практики и това е услуга с добавена стойност. Това е и офисът, който до момента e осъществил повече проекти за сътрудничество от всеки друг. И в това има логика - когато си средно голяма държава и офис, е логично да обединиш сили, за да бъдеш по-ефективен. Ако работиш сам, въздействието ти ще бъде по-малко, но ако работиш в сътрудничество, ще генерираш много повече и по-голяма ефективност. 
Интервюто на Патентното ведомство на България с Жоао Неграо, председател на апелативните състави в Службата на ЕС за интелектуална собственост, е направено в рамките на партньорската инициатива между БТА и националното ни патентно ведомство, която предвижда в съвместната рубрика "Създадено в България" всяка седмица да бъдат представяни както вписаните в "Златната книга на Патентното ведомство" българи, така и дейността на Патентното ведомство.