Астрономическата есен започна с есенното равноденствие (в 4 ч. и 4 мин. на 23.IX.2022 г.) и продължава до настъпването на зимното слънцестоене (в 23 ч. и 48 мин. на 22.XII.2022 г.). Метеорологичната есен е календарният тримесечен период от 1.IX до 30.XI. Тази година есента не се отличава с големи аномалии на средните сезонни температури и количества валеж. Има характер на относително топла есен с валежи около и под нормата, но месец октомври е изключително сух, сочат данните на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
Средните сезонни температури за равнинната част на страната са около и над нормата, докато в по-голямата част от планинските райони сезонната температура е под климатичната норма. На фигура 1 са показани карти на средната сезонната температура и нейното отклонение от климатичната норма. (Сезонните карти за температурата и валежа могат да бъдат намерени тук. ). На фигура 3, в лявата колона, са показани карти на отклонението на средната месечна температура от климатичната норма за трите есенни месеца. (Месечни карти на температура и валеж могат да бъдат намерени тук.)
Сезонните количества валеж в по-голямата част на страната са под климатичната норма. С най-големи отрицателни отклонения се характеризира Югоизточна България, а есенните валежи са били над нормата предимно в западната част на страната.  На фигура 2 са показани карти на сезонното количество валеж като абсолютна стойност и като процент от климатичната норма. На фигура 3, в дясната колона, са показани карти на месечното количество валеж като процент от нормата за трите есенни месеца.
От трите есенни месеца със средни месечни температури над нормата се открояват октомври и ноември, докато месец септември е с температури около или под климатичната норма. Валежите през месец септември са над нормата предимно в западната част на страната, докато на югоизток те са под нормата. Като най-сух месец се отличава октомври, практически в цялата страна валежите са значително под климатичната норма. През месец ноември месечното количество валеж е над и около нормата за почти цялата територия на страната с изключение на части от черноморското крайбрежие.
Като относително по-топли периоди се открояват средата и краят на септември, краят на октомври и почти целият ноември. Относително по-студени периоди има след средата на септември и през октомври. В оперативните метеорологични станции на НИМХ най-високата измерена температура е 37.2 °С в Хасково на 17.IX, а най-ниската – на връх Мусала на 28. XI (-13.2 °С). Най-голямото 24-часово количество валеж е 164 mm от дъжд. Измерено е на 2.IX в с. Розино, обл. Пловдив. На фигура 4 е показана диаграма на сезонния ход на средната за страната средноденонощна температура, а на фигура 5 е представена диаграма на средната за страната 24-часовата сума на валежите през сезона. (Карти и диаграми на месечния ход на температурата и валежите за м. ноември за избрани станции могат да бъдат намерени тук).
През изминалия сезон има няколко случая на особено опасни метеорологични явления. В късните следобедни часове на 1.IX се създават условия за мощна конвекция в Централна България и особено над Карловската котловина (фигура 6). Валежите започват в късния следобед на 1.IX и продължават до 17-18 ч. на 2.IX. В часовете около и след обяд на 2.IX мощна конвективна облачност се развива и над североизточната част от страната. Максималните количества валеж по този процес, измерени за 48 часа в метеорологичните станции на НИМХ (фигура 7), са 230 mm в с. Розино и 221 mm в гр. Клисура, което е над 350% от месечната норма. Съобщава се за разрушени диги по р. Стряма, а придошлите скатни и речни води заливат селата Богдан, Каравелово, Розино, Столетово, Слатина, Христо Даново и Трилистник. Обявените щети в община Карлово са за над 70 млн. лева. За щети от интензивните дъждове, наводнени улици и приземни етажи на сгради се съобщава и за районите на Копривщица, Русе, Цар Калоян и Добрич.
На 17.IX, преди преминаването на студен фронт, свързан с бавно подвижен циклон над България, от запад на изток, на много места в страната се развива купесто-дъждовна облачност, като в югоизточните райони в следобедните часове се развива мощна многоклетъчна буря (фигура 8). В Ямболско и Старозагорско има силни гръмотевични бури и градушки. При достигането на бурята до Южното Черноморие, вятърът се усилва и нанася значителни щети в Бургас и областта, а в Поморие е обявено частично бедствено положение. На 18.IX през страната преминава още един студен фронт, свързан с този циклон. Вятърът от северозапад се усилва, като в Северна България е силен и бурен, и в отделни райони нанася материални щети. Температурите се понижават значително (в много райони с повече от 10 °С).
В следобедните часове на 27.IX, с преминаването на студен фронт, над Северна и Западна България се развива мощна конвективна облачност и в цялата страна има валежи и гръмотевични бури. Количествата на валежите са значителни на места в Северозападна България и в района на София и Драгоман. Проливният дъжд причинява щети в София, а петима души са поразени от мълнии – трима от тях загиват на място. За щети от гръмотевични бури и силен вятър се съобщава и в редица населени места в Северна България.
Агрометеорологичните условия през октомври доведоха до задълбочаване на дефицита на почвена влага при есенните посеви. През този период значително поднормените валежи и формиралото се засушаване (фигура 9) задържаше вегетацията на зимните житни култури, а на места в източните и южните райони постави под въпрос оцеляването на част от покълналите и поникнали посеви.
 
Картите се произвеждат автоматично на базата на данни от оперативни метеорологични станции на НИМХ.
 (а)(б)Фигура 1. Средна сезонна температура през есента на 2022 г. (а) и нейното отклонение от климатичната норма (б) в °С.
  
 
(а)(б)Фигура 2. Сезонно количество валеж (в mm) през есента на 2022  г. (а) и отклонението от климатичната норма в проценти (б). 
 

Фигура 3. Отклонения от нормата на средномесечните температури в °С (лява колона) и месечните суми на валежа в % (дясна колона) за трите есенни месеца – септември, октомври и ноември, означени с 9,10 и 11, съответно.
 

Фигура 4. Сезонен ход на средната за страната средноденонощна температура на въздуха през есента на 2022 г.
 

Фигура 5. Средната за страната 24-часовата сума на валежите през есента на 2022 г.
 

Фигура 6. Приземно барично поле и фронтална система в 00 UTC на 02.09.2022 (вляво) и гръмотевична дейност в страната  на 2.09.2022 г., почасово разпределение по данни на ATDnet (вдясно).
 
 

Фигура 7. Сумарно количество на валежите по оперативни данни на НИМХ: от 8 ч. на 1.09.2022 до 8 ч. на 2.09.2022 г. (вляво) и от 8 ч. на  2.09.2022 до 8 ч. на 3.09.2022 г. (вдясно).
 

Фигура 8. Гръмотевична дейност в страната на 17.09.2022 г., почасово разпределение по данни на ATDnet (вляво) и сумарно количество на валежите от 8 ч 17.09.2022 до 8 ч на 18.09.20222 (вдясно).
 

Фигура 9. Индекси на засушаване SMI и SPI за м. октомври 2022 г. Архив на индексите на засушаване е достъпен тук.