Три класически музикални творби ще изпълни за първи път на българска сцена Габровският камерен оркестър на коледен концерт. Той ще се състои на 14 декември от 19 часа в Градската художествена галерия „Христо Цокев”. Това съобщи Иван Стоянов, диригент на оркестъра. 
Концертната програма включва букет от популярни класически произведения, а трите творби, които ще прозвучат за първи път в България, са „ Концерт за цигулка и оркестър №2” от цикъла „Чудноватости“ на Антонио Вивалди,  „Концерт за цигулка и оркестър № 6” от Пиетро Локатели и „Концерт за орган и оркестър” от Антонио Салиери.  Другите произведения, които ще слуша габровската публика, са „Миниатюри“ от Димитър Ненов, „Романс” от Дмитрий Шостакович, пиеси от Йохан Щраус и коледни песни.  Солисти ще бъдат цигуларката Деворина Гамалова и органистът Божидар Пенев.
Стоянов разказа любопитни факти за непознатите на българската публика класически произведения. По думите му „La stravaganza”  ("Чудноватости") е цикъл от 12 концерта за цигулка и оркестър, написани в периода 1712 -1713 г. във Венеция. Те са посветени на венецианския благородник Ветор Делфино, който е бил ученик по цигулка на Вивалди. В личната библиотека на немския виртуозен цигулар и композитор Йохан Пизендел (1687-1755), който е учил във Венеция и се е срещал с Вивалди,  са намерени ръкописи, съдържащи алтернативни варианти на седем от концертите. С изпълнението на елегичния "Концерт № 2 за цигулка и оркестър" в ми-минор Габровският камерен оркестър продължава представянето на всички творби от тази колекция на големия италиански майстор, допълни Стоянов. 
Другото произведение, което ще прозвучи за първи път на българска сцена, е „Концерт за цигулка и оркестър № 6” в сол минор. То е дело на един от най-големите барокови цигулкови виртуози – Пиетро Антонио Локатели. Творбата е част от цикъл от 12 концерта за цигулка и струнен оркестър, публикувани през 1733 г. в Амстердам под името „Изкуството на цигулковото свирене“. Произведението е посветено на венецианския патриарх Джироламо Лини, по чиято покана Локатели е гостувал във Венеция. Тази елегична творба е сред различните му композиции,  открояваща се сред останалите светли и създаващи празнично настроение концерти на Локатели. В тази творба авторът е под влиянието на новаторския стил на Антонио Вивалди и Венецианската школа. Във всяка част на концертите композиторът вмъква откъси с виртуозно-импровизационен характер, които нарича Капричии. В тях той смело експериментира с технически похвати, които отварят пътя и подхранват с идеи изкуството на Николо Паганини. С тези нововъведения Локатели създава традицията на така наречената „каденца“ в инструменталния концерт, в която през 19-и век изпълнителите импровизират върху тематичния материал малко преди края на съответната част на творбата. С този експериментален виртуозен концерт Локатели става родоначалник на модерния цигулков концерт през 18-и век, посочи Стоянов.  
Третото изпълнение, което ще прозвучи за първи път, е „Концерт за орган и оркестър” в до-мажор от италианския композитор Антонио Салиери. Той е сред стотиците композитори, чиято музика след смъртта му е забравена, обяснява още Стоянов. Салиери има незавидната участ, но и късмета да бъде герой на измислена история с Волфганг Амадеус Моцарт, която му осигурява не само безсмъртие, но и интерес към неговото не особено качествено творчество .
По думите му автор на легендата за „завистливия и бездарен“ Салиери, който погубва гения Моцарт, е Александър Сергеевич Пушкин. Шест години след смъртта на Салиери, през 1831 г., Пушкин написва малка трагедия - „Моцарт и Салиери“, в която за да представи всички аспекти на „завистта“ решава да припише качества на Салиери, каквито той не само не е притежавал, но и кощунствено е наклеветил един благороден човек. Какъв е източникът на фантазията на Пушкин можем само да гадаем. Вероятно гостуващи в Петербург немски музиканти са донесли мълвата, че изпадналият в деменция преди смъртта си Салиери се е самообвинявал, че е погубил гениалния си колега, разказва Стоянов. 
Редно да споменем, казва Стоянов,  че по запазени писма има свидетелства, според които Салиери тежко е преживял загубата на своя приятел и колега Моцарт. И вероятно от позицията си на придворен композитор е съжалявал, че не му е помогнал да намери по-престижна и по-неизтощаваща го работа. След смъртта на Моцарт, Салиери поема обучението на най-малкия му син -  Франц Ксавер Моцарт. Волфган Амадеус Моцарт и Салиери имат съвместно произведение, а доказателство за приятелство между тях е решението на италианеца за коронацията на император Леополд II да постави операта на Моцарт „Сватбата на Фигаро“ вместо собствено произведение. По думите на Стоянов, Салиери не е можел да завижда за нищо на Моцарт, защото приживе е много по-преуспял от него.
Друг любопитен факт от историята на музиката е, че Салиери, като най-цененият придворен композитор, се е застъпвал за сънародниците си и действително с тези действия е навреждал на Моцарт и на немските си колеги. Вероятно този слух за коварния Салиери всъщност се е родил от съперничещите си по това време италианска и немска школа, посочи още Стоянов.