Петима лауреати на Наградата за литература на Европейския съюз представиха книгите си в София. Пия Лейно (Финландия), Софи Дол (Франция), Аня Мугерли (Словения), Бека Адамишвили (Грузия) и Ива Пезуашвили (Грузия) участваха в дискусия „Темите в съвременната литература” в Националния дворец на културата (НДК) снощи. Събитието бе част от програмата на Софийския международен литературен фестивал. 
Яна Генова от организацията „Къща за литература и превод”, която бе модератор на събитието, посочи, че петимата автори са различни един от други и книгите им звучат на пет различни гласа, като това е така не само защото пишат на различни езици. По думите на Генова стиловете, настроенията и подходът на Пия Лейно, Софи Дол, Аня Мугерли, Бека Адамишвили и Ива Пезуашвили са контрастни. „Единственото общо между тях е Наградата за литература на Европейския съюз”, каза Яна Генова. Тя допълни, че книгите на петимата автори са пример за разнообразието на европейската литература днес. 
В рамките на дискусията Пия Лейно, Софи Дол, Аня Мугерли, Бека Адамишвили и Ива Пезуашвили изразиха общото мнение, че Наградата за литература на Европейския съюз е оказала благотворно влияние върху писателските им кариери. Според тях отличието е повод книгите им да предизвикват чуждестранен интерес и да се превеждат в различни европейски страни. 
На въпроса до каква степен книгата й „В голямата обществена пералня” (изд. „Персей”) е автобиографична, Софи Дол отговори: „Художествената литература е невъзможна без да имате въображение”. По думите на писателката, тя много разчита на своя френски език, когато пише. „Искам да създам поезия. Искам да създам поетичен изказ, не искам просто да разказвам истории”, каза Дол. Тя допълни, че е преживяла две тежки лични истории, но идеята й не е в книгите си да разказва своя живот. „Искам френският език да пресъздаде тези емоции така, че хората, които ми липсват, да бъдат близо до мен в творчеството ми”, допълни писателката. Софи Дол каза още, че предпочита да се вглежда в света, който „винаги трепти”, и да търси точните думи, с които „да предаде тези трептения”. 
„В тази книга всички умират” (изд. „Парадокс”) на Бека Адамишвили е преведена на български през нейния превод на немски език, посочи Яна Генова. „Аз обичам да си играя с различни неща – с интертекстовете, с различни препратки”, коментира романа си Адамишвили. Според него, когато читателят е достатъчно интелигентен, той се забавлява, когато открие откъде е някоя препратка в книгата му. „Книгата е в мой собствен жанр… има и хумористична, и нехумористична част, но като цяло е забавна”, каза авторът. Адамишвили допълни, че ще се опита да премине в друг жанр за следващата си творба, за да не се превърне в клише. Той посочи „невъзможен реализъм” като възможен избор за друг жанр. 
Пия Лейно каза, че изцяло българска версия е паралелът с популярния филм „Матрицата”, направен на корицата на романа й „Раят” (изд. „Персей”) у нас. „Във Финландия не съм споменавала за „Матрицата”, но това е добра препратка”, каза писателката. „Книгата започва със ситуация, в която хората са загубили цялата си надежда”, коментира Лейно. Тя допълни, че освен това е и любовна история, в която главните герои се откриват. „Беше интересно да мисля какво ни кара да искаме да живеем. Едно от тези неща е любовта”, каза финландската авторка. 
На въпроса откъде се появява в XXI век интересът към семейството като структура в сборника с кратки разкази „Пчелно семейство” (изд. „Колибри”), Аня Мугерли отговори: „Когато започнах този сборник, идеята ми беше да напиша истории и разкази за старите обичаи и традиция в Словения”. Допълни, че когато започва своите проучвания, е разбрала колко много обичаи има, за които самата тя до този момент не е знаела. „Всяка една история разказва за семейството по един или друг начин, макар и да не е била такава идеята… Не смятам, че тази тема е остаряла”, коментира Мугерли. 
Книгата „A Garbage Chute”на Ива Пезуашвили, тазгодишният носител на Наградата за литература на Европейския съюз, все още не е издадена на български език, но това предстои да се случи тази година от издателство „Жанет 45”, каза авторът. Пезуашвили описа творбата си като „социално-семейна драма”. Като повод да я напише той посочи интереса си към съдбата на бежанците по време на войната в Нагорни Карабах. „Това е разказ за онези тежки времена в Грузия”, каза писателят. Допълни, че книгата е ретроспективна – разглежда както отминалите моменти, така и това каква е Грузия днес. Пезуашвили посочи, че романът е част от трилогия, като планира да завърши третата част догодина. „Основна задача на трилогията е да разкаже неразказаните истории от този исторически период”, каза писателят.
В края на дискусията Ива Пезуашвили посочи, че фестивали като този в София дават възможност на писателите да бъдат тук, за да разкажат за причините и за контекста, в който са написани книгите им. 
Както БТА писа, „Четене с разбиране“ е тематичният фокус на 10-ото издание на Софийски международен литературен фестивал. Той се състои в рамките на Софийския международен панаир на книгата от 6 до 11 декември в Националния дворец на културата (НДК).
Сред гостите на фестивала са Доменико Дара, Рута Сепетис, Йенджей Моравецки, Георги Тенев, Илиас Фрагакис, Венсан Енгел, Дейвид Дамрош, Йордан Ефтимов, Софи Дол, Пия Лейно, Ирис Волф, Аня Мýгерли, Бека Адамашвили, Ива Пезуашвили и др.
Събитието е част от Календара на културните събития на Столична община и се осъществява с подкрепата на Министерство на културата.