По въпроса за миграцията Франция трябва да заяви кой иска да приема и кой не. Това каза днес френската премиерка Елизабет Борн при откриването на дебатите в Националното събрание - долната камара на френския парламент - на нов проектозакон за имиграцията, предаде Франс прес.
"Франция е и ще остане вярна на своята традиция за предоставяне на убежище, но е легитимно и оправдано да се постави въпросът за нашата миграционна политика: да се каже кой искаме и кой можем да приемем и кой не искаме и кой не можем да приемем", подчерта Борн.
"Нулевата имиграция не е нито желателна, нито възможна, нито пък реалистична, както е и нерегламентираната имиграция", добави тя и подчерта, че Франция иска да прояви твърдост, но и хуманност по миграционния въпрос.
"Търсенето на ефикасни мерки, желанието за една регулирана и овладяна миграция, това не е проява на липса на твърдост, нито липса на хуманност", каза тя.
"И преди крайната десница да опита една нова манипулация, повтарям: "Тук не става във никакъв случай дума за масово уреждане на статута (на имигранти се неуредени документи - бел. ред.) тук става дума за уреждане на статута на някои хора", допълни Борн.
Тя подчерта, че трябва да се ускорят процедурите, за да си тръгнат от страната онези, които трябва да си отидат. Борн обеща да е безкомпромисна с чужденците, които са с престъпни прояви, дори и онези, чийто миграционен статут в страната е уреден.
"Мерки за експулсиране трябва да могат от сега нататък да се взимат срещу чужденците, които извършат сериозни нарушения на закона, независимо от тяхното положение", каза Борн.
Тя добави, че втората цел е да се осигури по-добър прием на онези мигранти, които стават в страната.
"Въпросът за уреждане на миграционния статут може да възникне за хора, които са с нередовен статут, които са на наша територия от няколко години и които работят от дълго време", подчерта Борн.
Представянето на законопроекта за миграцията става в контекста на оживени дебати относно миграцията както в самата Франция, така и във всички еврочленки. Законопроектът бе представен няколко седмици след полемиката по миграционния въпрос между Рим и Париж. Миграционната тема е сериозно политическо предизвикателство пред правителството на Франция. От една страна десницата го упреква, че е прекалено меко по миграционните въпроси, а от друга страна левицата е обезпокоена от твърдата линия по миграционния въпрос, възприета от вътрешния министър Жералд Дарманен, който е водеща фигура в кабинета и е представител на десницата.
Асоциациите за защита на мигрантите са обезпокоени от своя страна от продължаващото влошаване на правата на мигрантите, по-специално правото на убежище, за което те казват, че се наблюдава в страната.
Днес в пленарната зала няколко министри защитиха новия проектозакон. 
В него има мерки, които ще направят по-ефикасни процедурите за експулсиране, мерки за структурна реформа на системата за предоставяне на убежище с цел да бъдат ускорени процедурите, а също и мерки за интеграция на мигрантите, посредством уреждане на статута на работещите, които сега нямат редовни документи.
"Тук става дума да интегрираме по-добре и да експулсираме по-добре", обобщи Жералд Дарманен по-рано днес пред френското радио "Франс енфо". "Искаме онези, които работят, а не онези, които плячкосват", допълни той.
Проектът съдържа две ключови мерки. Едната е да се издава разпореждане на задължително напускане на френската територия след отхвърляне на молба за предоставяне на убежище още на първа инстанция, без да се чака евентуално обжалване. Другата мярка е създаване на статут за пребиваване за онези работници без документи, които работят в сектори, в които има недостиг на работна ръка.
"Трябва политика на твърдост и на хуманност, която да е вярна на нашите ценности. Това е най-добрата противоотрова на всички крайности, които се подхранват от страховете", заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за в. "Паризиен", публикувано през уикенда.
Дебатите в Националното събрание ще бъдат последвани от дебати на 13 декември в Сената (горната камара на парламента).
Десницата и крайната десница твърдят, че проектозакона не съдържа достатъчно наказателни мерки и обвиняват правителството, че иска масово да узакони статута на мигрантите под формата на мярката за специално създаден статут за мигрантите, заети в отрасли, в които има недостиг на работна ръка. Тук правителството каза, че е готово да обсъжда установяването на критерии.
А относно мярката за експулсиране на чужденци при извършване на престъпления и нарушение на обществения ред, дебатите по нея се оживиха след ужасяващото убийство в Париж през октомври на тийнейджърка от алжиркта гражданка, която била незаконно пребиваваща в страната.
През 2021 г. според френски статистически данни 7 милиона имигранти са живеели във Франция, тоест 10,3 процента от цялото население. От тях 2,5 милиона, или 36 процента са получили френска националност след пристигането си.