С кръгла маса, посветена на събитията от началото на декември 1922 година, когато Кюстендил е окупиран от четите на ВМРО, водени от кочанския воевода Панчо Михайлов и щипския - Йован Янев Бърльо, историци отбелязаха 100-годишнината от това знаково събитие, което е забравено в историята.
Организатори на форума в Кюстендил бяха Институтът за исторически изследвания при БАН, Македонският научен институт и читалище "Братство" - Кюстендил.
В кръглата маса участваха историците проф. д-р Веселин Янчев от Софийския университет "Св. Кл. Охридски", доц. д-р Димитър Тюлеков от ЮЗУ "Н. Рилски" - Благоевград, историкът от Кюстендилския исторически музей доц. д-р Ангел Джонев, доц. д-р Георги Н. Георгиев и д-р Володя Милачков от Института за исторически изследвания при Българската академия на науките.
В Кюстендил македонското движение има силен център, а градът е известен и като "вратата към Македония", разказа пред БТА историкът доц. д-р Ангел Джонев. Населеното място е в пограничната зона на държавата и в периода на Третото българско царство оттук се решава т.нар. "македонски въпрос". 
Кюстендил не е превземан нито от паравоенна формация, нито от вражеска армия през последните 145 години, но окупацията тогава се извършва от формация от около 300-400 души, на 4 декември 1922 година, разказа Джонев. 
В града е създаден първият пограничен пункт на ВМОРО през 1896 година, който съществува до 1934 година. Той е и най-дълго съществуващият пограничен пункт на вътрешната организация, като след Първата световна война, във връзка с възстановяването на границата на старото й място и актуалността на "македонския въпрос", съоръжението възстановява своята работа, а дейците му влизат в колиция с управляващите от БЗНС. ВМРО и БЗНС постепенно навлизат във война, която се развива по улиците на София, Кюстендилско, Дупнишко, в целия тогава Петрички окръг, което води до жертви и от двете страни, разказа Джонев.
Историкът посочи, че поради нехемоногенността на ВМРО, от нея постепенно се откъсват различни фракции и се формират паралелни организации, като през 1921-1922 г. се създава вътрешна федералистка революционна организация. За разлика от автономистите на Тодор Александров, които претендират за автономна и независима Македония, те искат да направят Вардарска Македония част от бъдеща Югославска федерация, като си сътрудничат повече с Белград и са в услуга на Земеделския съюз.
В този период федералистите създават и своя структура от стотина членове в Кюстендил. Тези хора, освен с революционна дейност, започват да се занимават и с рекет. Искат се пари от местните каракачани, от еврейската организация, от аптекари. Гражданите започват по-рано да затварят дюканите си, защото се чуват и стрелби. Подобно "разюздано поведение" на федералистите има и в Петричко и Неврокопско, където на места ВМРО провежда акции, за да омиротвори положението и да изтласка фракциите им. След убийство на двама дейци на революционната организация в Кюстендил, се стига до решението да бъде унищожена базата на федералистите в града. Със задачата е натоварен кочанският воевода Панчо Михайлов.
Първоначално той се опитва да реши нещата по легален начин, без насилие, но в крайна сметка се стига до атаката на Кюстендил на 4 декември 1922 година, от отряд от 300-400 човека. Освен комити и милиция от Македония, революционери от ВМРО, към тях има и албански четници, известни като качаци, които превземат Кюстендил. Още докато тече операцията, лидерите на федералистите - Григор Циклев, Мите Секулички, успяват да се измъкнат. В града е въведен образцов ред, а воеводите свикват заседание на главните политически сили. Стига се до споразумение да бъде изпратена една делегация в столицата, която да представи исканията на ВМРО към правителството.
По различни канали до София стигат сведения за кюстендилските събития, които са представени по много по-фрапиращ начин. Александър Стамболийски по това време е в Лозана на международна конференция и се замества от Райко Даскалов, който счита, че в Кюстендил се извършва "вертоломеева" нощ. Подготвя се оранжевата гвардия, привикват се доброволци от Северозападна България. По-здравомислещите натоварват министъра на войната Коста Томов да оглави военен отряд от 700-800 души, които да пристигнат в Кюстендил. Те достигат до с. Копиловци и градът не е атакуван, тъй като Томов предпочита преговори. На среща с воеводата Панчо Михайлов той предлага на Томов да се отстранят федералистите, правителството да поеме ангажимент да не преследва ВМРО, а Александър Стамболийски да коригира отношението си по "македонския въпрос" пред българската и международната преса. 
В ранния следобед на 5 декември Панчо Михайлов се съгласява да изтегли четата от града, за да не бъде усложнена обстановката. Пред кюстендилското гражданство тогава Михайлов държи реч, публикувана в пресата и в отделна брошура със заглавие "Защо дойдохме". В нея той твърди, че идват от страната на вечните сълзи - Македония, "балканската Голгота" и изброява причините за превземането на града. 
В Кюстендил е обявено военно положение и по този начин приключва военната част. Политическата обаче продължава. Превземането на Кюстендил води до сериозни, свързани не само със съдбата на града и региона, но и с цялата страна събития. След станалото, земеделското правителство обвинява министър Томов в предателство и във върховна подлост, отбелязаха историците.
Според тях последица от събитията в Кюстендил е и проведеният малък конгрес на БЗНС, който изхвърля от състава на ръководство и от министерския съвет трима негови представители, сред които и военния министър Коста Томов. Това води до отварянето на пътя към оранжевата земеделска или селска диктатура и събитията довели по-късно и до свалянето на БЗНС от власт.
Според историците "македонския въпрос" не може да се решава без Кюстендил и Кюстендилския край. Тъй като най-прекият път между София и Скопие минава през Кюстендил, оттук трябва да се изградят инфраструктурата и организациите, които да заякват културните, стопанските и политическите отношения.