В настоящата среда на несигурност банковият сектор продължава да стои стабилно със солидна капиталова и ликвидна позиция и е готов да посрещне новите предизвикателства. Това заяви управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев пред участниците на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от в. "Капитал".
По думите му динамиката на макроикономическата среда, която е силно повлияна от вътрешнополитически и геополитически фактори, поставя нови предизвикателства и пред банковия сектор. Секторът посреща тези предизвикателства в силна позиция: институционално и като конкретни показатели, посочи още Радев.
Нетната стойност на необслужваните кредити за последните 12 месеца намалява с над 660 млн. лв. Делът им представлява 2,66 на сто от общата нетна стойност на кредитите и авансите, като размерът им е изцяло покрит от капиталовия излишък над регулаторните изисквания и буферите, допълни управителят на БНБ.
"Доходността, измерена чрез размера на печалбата от 1,7 млрд. лв., гарантира възвръщаемост на активите и капитала и е сериозен източник за вътрешна подкрепа на балансите на банките при необходимост", посочи още Димитър Радев.
По думите му доходността на банките е поставена под риск едновременно по две линии: "Първо, поради необходимостта от заделяне на допълнителни провизии при нарастваща вероятност за необслужване на кредити; и второ, поради ограничаване на възможностите на банките да генерират доход от основна дейност. Например, повишаващите се лихвени проценти носят риск за отрицателни преоценки в балансите на банките".
Докато посоката на паричната политика е ясна с изразено покачване на лихвите, перспективите пред фискалната политика съдържат повече въпроси. В контекста на еврозоната това се дължи на липсата на фискален съюз, различната фискална позиция на отделните страни, и различното, но като цяло високо, равнище на тяхната дългова тежест.
На този фон фискалната позиция на България продължава да бъде солидна с второто най-ниско съотношение на дълг към БВП в ЕС. Фискалната позиция на страната е изправена обаче пред сериозни потенциални рискове. Те са свързани със силно разстроения бюджетен процес през последните близо две години и очертаващата се през този период тенденция на трайно разхлабване на фискалната политика, посочи той.
По отношение на еврозоната Радев заяви, че в близките дни ще бъдат внесени законови промени, адресиращи препоръките от последния конвергентен доклад за България. В напреднала фаза е и изцяло отделен закон за еврото, чиято концепция вече бе представена от финансовото министерство.
Според управителя на БНБ пътят към еврозоната има потенциал да се превърне в катализатор на процеси, които да консолидират политическата и макроикономическата рамка.
"Свидетели сме вече на такива наченки. Съвсем наскоро парламентът прие решение с почти конституционно мнозинство за ускоряване процеса на подготовка за въвеждане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа", отбеляза Радев.
"Въпреки проблемите, с които се сблъскваме, България все още се позиционира добре по отношение на Маастрихтските критерии. В момента за нас единствената отворена тема е критерият за инфлацията, но и по отношение на него нещата не са еднозначни. От една страна, инфлацията е с високи темпове не само у нас, но и в целия ЕС. От друга страна, през октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на постоянно нарастване. Ще следим внимателно как този процес се развива, но той трябва активно да бъде подкрепен с адекватни антиинфлационни мерки, включително с един достатъчно дисциплиниран бюджет", каза още управителят на БНБ.