Трябва да разчупим този стереотип, че отпадъците са излишни. Те са ресурс, който трябва ефективно и устойчиво да бъде използван. Това заяви служебният заместник-министър Ренета Колева по време на дискусията „От управление на отпадъците до управление на ресурсите”, която се състоя във Френския институт в България.
С приетия миналата година Национален план за управление на отпадъците си поставяме изключително високи цели – до 65% рециклиране на генерираните отпадъци до 2035 г. и до 10% да депонираме, посочи тя. За нас това ще бъде сериозно предизвикателство, призна Колева. И добави, че ключовата роля в изпълнението на тази цел имат общините.
По отношение на прехода към кръгова икономика заместник-министърът каза, че се насърчава устойчиво развитие, иновации в производството и рециклиращия сектор. Промяната в потребителското поведение и дизайнът на продуктите на пазара също са в основата на постигането на заложените от ЕС цели, посочи Колева. Самите продукти трябва да бъдат произведени по начин, който да позволява тяхното рециклиране, обясни тя. Закупуването на продукти втора употреба, ремонт, споделяне и наемане на продукти са част от кръговата икономика, отбеляза също Колева.
Тя подчерта, че у нас вече е приета стратегия за преминаване към кръгова икономика с период на действие до 2027 г.
Националната политика в областта на управление на отпадъците дава приоритет на разделното събиране при източника, коментира Колева. Общините ще трябва да ускорят изграждане на площадки за предаването на отпадъци от домакинства, с които да бъдат осигурени допълнителни възможности за повторна употреба, добави също тя.
Ася Добруджалиева, председател на Управителния съвет на Асоциацията на еколозите от общините в България, също отбеляза, че отпадъците трябва да се разделят при източника.
Не може да продължаваме да събираме смесено отпадъците от населението, ако искаме да има рециклиране, те трябва да бъдат разделени при източника, коментира тя. По думите ѝ в противен случай няма как да се очаква реална кръгова икономика. Добруджалиева е на мнение, че такса „битови отпадъци“ трябва да се определя според количеството. Тя даде пример с тази мярка в други държави, където гражданите са мотивирани да разделят отпадъка си, съответно общият такъв е в малки количества. Добруджалиева открои и депозитната система като една от добрите практики за оползотворяване на вече използваните продукти. Използваната бутилка е боклук за вас, но тя може да бъде ресурс, аргументира се тя. Според нея гражданите трябва да осъзнаят степента на проблемите за околната среда и трябва да се ангажират с процеса.
Радосвета Кръстанова, специалист в областта на история на екологичните движения в България, устойчивите градове и кръговата икономика, напомни, че разрастването на консуматорската култура е довела до увеличаване на генериращи отпадъци.
Фабрицио Макалия от университета във френския град Тур обърна внимание, че преминаването към кръгова икономика зависи и от подходящата инфраструктура. Екологичният преход изисква по-ограничаващи решения относно начина на потребление и производство, смята той.
Участниците в конференцията коментираха и проблема с липсата на достатъчно места за разделно събиране на отпадъци, засегната беше и темата за за замърсяването вследствие на изгарянето на отпадъци, като тук притеснението си сподели представител на сдружение „Дишай, Девня“.