Влизането на България в Шенгенското пространство освен политически характер, изразяващ се в по-задълбоченото ни интегриране в Европейския съюз, има и своите сериозни икономически измерения. 
Въпреки че страната ни е член на ЕС от 2007 г., София още не може да се възползва от предимствата на редица "механизми", какъвто несъмнено е Шенген, позволяващ пътуване в рамките на пространството без гранични, паспортни и др. проверки.
В свои поредни оценки и препоръки Европейският парламент и Европейската комисия посочиха, че мястото на страната ни, както и това на Румъния, е в Шенген. И двете страни изпълняват всички необходими условия за влизането в зоната, където вътрешните граници са отдавна забравени и на някои места по-скоро представляват туристическа атракция. 
В становището на ЕК от средата на този месец, след представянето на поредната оценка за готовността на София и Букурещ към Шенген, представено от еврокомисаря по вътрешните работи Илва Йохансон, се посочва, че "Европа ще стане и по-просперираща - чрез премахване на загубата на време по границите и улесняване на контактите между хората и бизнеса, както и по-привлекателна - чрез значително разширяване на най-голямото в света общо пространство без контрол на вътрешните граници".
За това какво и колко губят в икономически план заради това, че не са членки на Шенген, в двете страни няма представителни анализи, но северните ни съседи започнаха по-често да говорят по темата в медиите. 
Първи там бе финансовият министър на Румъния Адриан Къчу, който посочи, че влизането на страната в Шенген ще добави към ръста на икономиката около 0,5 процентни пункта. 
Миналата седмица на форум, проведен в Букурещ, Лаура Флореа, която е представител на форума на Румънските бизнес лидери (Romanian Business Leaders), даде пример с компания, оперираща с тежкотоварни автомобили, като посочи, че те често чакат около 10 часа на унгарската граница и че ако бъдат приети в Шенген, то това би довело до намаляването на разходите за гориво на компанията с около 25 процента.
Пред БТА членът на управителния съвет на Камарата на автомобилните превозвачи в България (КАПБ) Димитър Димитров посочи, че често на румънската граница, която е основна за износа ни към ЕС, тежкотоварните автомобили на българските и международните компании изчакват граничния контрол между 10 и 12 часа. В някои пикови моменти през лятото се стига дори до забавяне от близо 48 часа.
Изпълнителният директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев допълни пред БТА, че в момента проверките отнемат около 5 часа, като по думите на Димитров това е така, защото в ЕС започва да се усеща икономическото забавяне.
От данни, представени от двамата, става ясно, че всеки час, прекаран на границата, коства около 10 евро, като в това влиза гориво, заплата и осигуровки на шофьорите, застраховки, такси и други разходи.
Димитров посочи, цитирайки данни на Агенция "Митници", че само през вчерашния ден през Дунав мост при Русе страната са напуснали близо 1700 камиона (1665 по официални данни - бел. авт.).
От официалната митническа статистика се вижда, че в обратната посока, на влизане в България, са обработени 1122 камиона. На "Дунав мост 2" при Видин товаропотокът възлиза на 839 товарни автомобила само за вчерашния ден. На границата с другата съседна държава от ЕС - Гърция, на Кулата са обработени общо 2153 товарни автомобила. 
Членът на управителния съвет на КАПБ Димитров посочи, че по груби и по-скоро намалени сметки около 120-150 млн. евро или близо 240-300 млн. лв. са загубите от преминаването само на румънската граница. Половината от тях (или около 120-150 млн. лв. - бел. авт.) се акумулират от българските превозвачи, добави Димитров.
В тази връзка Йордан Арабаджиев посочи, че загубите в транспорта, които се търпят от това, че България не е член на Шенгенското пространство, са вторите по обем след възникналите заради Пакет "Мобилност", който определи нов ред за престой на тежкотоварни автомобили и водачи в страните от ЕС. 
На друг въпрос на БТА Арабаджиев отбеляза, че ако отпадне и контролът на румъно-унгарската граница, то българските превозвачи биха спестявали средно по 15 часа на курс към Западна Европа.
Още два негативни аспекта от това, че България не е в Шенген, бяха засегнати от двамата представители на транспортния бранш. Първият касае това, че докато изчакват на границата, тежкотоварните автомобили консумират значително количество гориво, което освен всичко останало има и негативно влияние върху околната среда. 
Може би и заради това възникна напрежение в управляващата коалиция в Австрия, след като двама нейни представители в лицето на канцлера Карл Нехамер и министъра на вътрешните работи Герхард Карнер (които са от консервативната Австрийска народна партия) посочиха, че мястото на България и Румъния по-скоро е извън Шенген, а дни по-късно вицеканцлерът от партия Зелени - Зелена Алтернатива Вернер Коглер каза, че Виена е за приемането на двете страни в Шенген. 
Втори, но не по-малко важен момент, е наемането на шофьори от трети държави. Сега има "глад" за шофьори и процедурата за наемане е много трудна, освен това ако такъв работник дойде в България, той трябва да вади и допълнителни документи, за да може да извършва превози в Шенген. При обратния сценарий (т.е. ако сме в зоната без граничен контрол) ще ни направи по-привлекателна дестинация, категоричен е Димитър Димитров на фона на силното търсене на професионални водачи, какъвто е случаят с Полша.
В Шенгенското пространство влизат всички страни на ЕС без Хърватия, Румъния, България, Кипър и Ирландия. В зоната попадат и държави, които не са членки на ЕС - Швейцария, Норвегия и Исландия. На 8 декември се очаква Съветът по правосъдие и вътрешни работи на ЕС да гласува по приемането на Хърватия, България и Румъния, като за Загреб перспективите изглеждат по-стабилни. По-сериозни резерви към кандидатурите на София и Букурещ, освен Австрия, към този момент изразяват представители на Нидерландия и Швеция.