През последните години темата за ценностите е все по-актуална и за съжаление все по-спорна. Можем да кажем, че през вековете европейските ценности са се наложили в глобален мащаб. Идеята за хуманността превръща европейските ценности в общочовешки ценности, каза в словото си на академичното тържество за патронния празник на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ректорът на висшето училище проф. Анастас Герджиков.
Той акцентира в словото върху европейските ценности и отбеляза, че според член втори от договора от Лисабон, Европейският съюз се основава на ценностите за зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, на правовата държава и на зачитането на правата на човека.
Според много анализатори войната, която бушува недалеч от нас, е сблъсък на традиционните, западни, европейски и демократични ценности, с тяхното отрицание - едноличната диктатура, безправие и пренебрежение към човешкия живот, каза в словото си проф. Герджиков. "Не мисля, че има нужда да чакаме края на войната, за да видим кои ценности ще надделеят, защото още в началото войната се превърна в ярко доказателство за победата на западните ценности. От първия момент на всеки етап Русия положи огромни усилия действията й да изглеждат сякаш отговарят на нормите на международното право. Използването на термина "специална операция" вместо война, може да не е заблудило никого, но е очевиден опит за съобразяване със западните ценности. Още от античността една война се смята за оправдана само ако има правно основание. Путин не можеше да посочи валидно правно основание и се опита да избегне проблема като наименува войната "специална операция". Обратното - президентът на САЩ я нарича незаконната война на Путин срещу украинския народ, за да подчертае липсата на основание за руските действия и за тяхната противозаконност. По същия начин, въпреки че беше ясно, че международната общност няма да приеме имитацията на референдуми в контролираните от Русия територии, те бяха проведени, за да се придаде легитимен образ на руските военни действия. Ако тези области бъдат присъединени, нападението срещу тях дава юридическото основание за война, което дотогава липсва, защото се създава привидността, че Русия вече отбранява свои територии", заяви ректорът на СУ.
Той призова преподавателите да възпитават младите хора в ценностите на св. Климент Охридски, чийто празник се отбелязва днес, и в европейските ценности.
На тържеството деканът на Факултета по славянски филологии доц. д-р Бойко Пенчев произнесе академично слово на тема "Какво работи литературоведът". В него той отбеляза, че литературознанието се оказва невидимо, защото е скрито зад общото понятие "филология". Езиковедите се занимават с нормата, а литературоведите - с изключенията. Истинската литература е дълбока, вечна и възвисява, и тези три качества на литературата са изразени чрез метафори. Литературата възвисява и облагородява, защото ни ангажира морално, емоционално и интелектуално. Литературата е обратното на Фейсбук - кара ни да бъдем други, а не същите, каза доц. Пенчев. 
На академичното тържество бяха връчени и удостоверенията на новоизбраните професори от 25 ноември 2021 г. до 25 ноември 2022 г.
Връчени бяха и различни награди, които не са били присъждани през последните две години заради пандемията от КОВИД-19.
Голямата награда за научна и изследователска дейност "Софийски университет св. Климент Охридски" получи проф. дхн инж. Иво Грабчев, който е сред българските учени, намерили място в първите два процента на най-добрите учени в света през 2020 г. и 2021 г. в известната Станфордска класация. Той има важен принос в усилията на учените да преодолеят все по-нарастващата устойчивост на бактериите към прилаганите в медицинската практика антибиотици. Проф. Грабчев прави и задълбочени инвитро изследвания на антитуморната активност на нови съединения срещу различни туморни клетъчни линии. Два пъти е носител на наградата "Питагор" - през 2017 г. и 2022 г. През 2017 г. е удостоен и с наградата "Акад. Богдан Куртев" за научно постижение в областта на органичната химия. Ръководител е на 27 проекта, а е участник в общо 31 международни, национални и университетски научни проекти. Научен ръководител е на шестима докторанти, на девет магистри и бакалаври в Химико-технологичния и металургичен университет в София, и на 11 - във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. Броят на публикациите му в специализирани научни списания е 208. Индексът на Hirsch, според общия брой цитирания, е 32.
Проф. дин Диляна Ботева-Боянова също получи Голямата награда за научна и изследователска дейност за хуманитаристика, с последовател гл. ас. д-р Лили Грозданова от Историческия факултет. Проф. Ботева започва научното си и академично развитие в Историческия факултет на Софийския университет. В своята преподавателска дейност се отличава с интензивна и отдадена работа със студенти, които успява успешно да мотивира и увлече по пътя на изследванията на тракийската история и култура. През годините е носител на различни престижни награди, а през 2021 г. фондацията "Александър фон Хумболт" й присъжда една от шестте награди за иновативна мрежа под нейно ръководство. В своята академична кариера проф. Ботева реализира внушителна по обем научна продукция - автор е на над 190 научни публикации (включително 3 монографии) у нас и в чужбина. Има над 1070 цитирания на нейни изследвания, от които 127 само през 2021 г. Проф. Ботева е един от лидерите в представянето на българската нумизматика отново на международната научна сцена, с първи постижения като успешното налагане на български международен нумизматичен форум.
Гл. ас. д-р Лили Грозданова има докторат по антична история към Историческия факултет на Софийския университет (с подкрепата на Центъра за върхови постижения "Диалог Европа"). Научните й интереси са към интердисциплинарния подход в историческите изследвания и приложението на дигиталните технологии в хуманитаристиката и римската провинциална система. Има постдокторантура в Хумболтовия университет в Берлин. Специализирала е във Виена, Берлин и Атина. Носител е на наградата най-добър млад учен на Софийския университет за 2019 г. Член е на организационните комитети на шест международни научни форума. Автор и координатор е на сътрудничество в образованието между Историческия факултет на Алма матер и IBM Bulgaria. Участвала е в общо 25 международни научни форума и в 12 научни проекта.
Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 2022 г. получиха гл. ас. д-р Лидия Кондова от Философския факултет, Катедра "История на философията", и гл. ас. д-р Калин Стайков от Физическия факултет, Катедра "Теоретична физика".
Наградата на Столичната община за най-добър млад учен на Софийския университет за 2021 г. беше връчена на гл. ас. д-р Ивайло Йотинов от Биологическия факултет, Катедра "Обща и приложна хидробиология".
Годишната стипендия за студентски постижения в радио или телевизионната журналистика на името на проф. Михаил Минков получи Ива Иванова, която е студентка в специалността "Журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет. Наградата й беше връчена от журналиста Явор Цаков.
Връчена беше и ежегодната награда за най-добра студентска разработка в изтокознанието на името на проф. Александър Федотов. Тя беше получена от Стела Кехайова, студентка първи курс в специалността "Кореистика".