Европейската комисия съобщи тази седмица, че е одобрила стратегическите планове за Общата селскостопанска политика (ОСП) на Германия, Гърция и Литва. 
ОСП ще се възползва от 270 милиарда евро финансиране от ЕС за периода 2023-27 г. Трите одобрени плана ще получат общ бюджет от 47,8 милиарда евро, от които 30,5 милиарда евро за Германия, 13,4 милиарда евро за Гърция и 3,9 милиарда евро за Литва. От общия бюджет за тези три страни повече от 14 милиарда евро ще бъдат предназначени за екологични и климатични цели и екосхеми, а 1,6 милиарда евро - за млади фермери.
В своя план Германия се фокусира върху опазването на климата и околната среда, като същевременно гарантира конкурентоспособността и устойчивостта на фермите и селските райони. Органичното земеделие е специално подкрепено с близо 2,4 милиарда евро и съответно около 30 процента от земеделската земя ще се възползва от практики за намаляване на емисиите или поддържане/увеличаване на съхранението на въглерод, подобряване на качеството на почвата или подобряване на качеството на водата. 280 000 земеделски стопани и заинтересовани страни в селските райони ще се възползват от обучение, съвети и други дейности за трансфер на знания, за да повишат своите екологични и свързани с климата резултати. Възприемането на схеми за земеделско застраховане в светлината на сушата и други неблагоприятни метеорологични явления ще бъде насърчавано със специално финансиране. И накрая, планът за ОСП се очаква да помогне за създаването на повече от 20 000 нови работни места, както и да подкрепи 40 000 селски предприятия.
Планът на Гърция ще подобри жизнеспособността на малките и средни стопанства, които са гръбнака на гръцкото селско стопанство. Това ще стане с помощта на целево подпомагане на доходите и допълнително преразпределително плащане. За да се отговори на предизвикателството на подновяването на поколенията, повече от 65 000 млади фермери (на възраст под 40 години) ще получат специфична подкрепа за започване на бизнес дейност. Те също така ще получат допълнително подпомагане на доходите, за да им се  осигурят адекватни доходи и да улесни достъпът до кредити и земя. Освен това се очаква подкрепата на ОСП да създаде повече от 70 000 нови работни места в селските райони. Гръцкият план също така има за цел да намали екологичния отпечатък на селското стопанство и да управлява по-ефективно природните ресурси. Около 1,4 милиарда евро от подкрепата на ОСП ще бъдат насочени към удвояване на общата обработваема земя за биологично земеделие до края на програмния период.
Литва в своя план поставя силен акцент върху справедливите доходи за фермерите. Около 3 милиарда евро са разпределени за подпомагане на доходите с преразпределително плащане за малки и средни стопанства, както и обвързана подкрепа за няколко сектора. Литва е една от редките страни, в които делът на младите фермери се увеличава. Планът на Литва инвестира средства, за да гарантира, че секторът остава привлекателен. Повече от 4600 млади фермери ще бъдат подпомогнати да започнат дейност и след това ще получат допълнителна помощ. Устойчивите земеделски практики също ще бъдат възнаградени. Така например площите с биологично земеделие ще се увеличат поне наполовина до 2028 г. и ще покриват 13 процента от земеделските земи в страната.
Повече информация за всеки план, както и разбивката на техния бюджет на ОСП е достъпна на сайта на ЕК.
Стъпките дотук
Европейската комисия представи своето предложение за реформа на Общата селскостопанска политика през 2018 г., въвеждайки нов начин на работа за модернизиране на политиката на ЕС в областта на селското стопанство. След продължителни преговори между Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия беше постигнато споразумение и новата ОСП беше официално приета на 2 декември 2021 г.
Крайният срок, определен от оправомощените органи на държавите членки да представят своите стратегически планове за ОСП, беше 1 януари 2022 г. След получаване на плановете Комисията изпрати писма с наблюдения до всички държави членки до 25 май. Те бяха публикувани заедно на уебсайта Europa с реакциите на всички държави членки, в съответствие с принципа на прозрачност. Структурираният диалог между службите на Комисията и националните органи беше възобновен след това, за да се решат оставащите проблеми и да се финализират ревизираните планове за ОСП.
Германия, Гърция и Литва представиха първите си предложения за стратегически план за ОСП съответно на 21 февруари 2022 г., 30 декември 2021 г. и 5 януари 2022 г. след консултации със заинтересованите страни. След това те изпратиха преразгледаните си предложения, отнасящи се до забележките на Комисията, на 14 октомври за Германия, 17 октомври за Гърция и 20 октомври за Литва.
За да бъде одобрен, всеки план трябва да бъде пълен и съвместим със законодателството, както и достатъчно амбициозен, за да изпълни целите на ОСП и ангажиментите на ЕС в областта на околната среда и климата. Новата ОСП ще влезе в действие на 1 януари 2023 г.