Европейската комисия иска да ускори прилагането на приетия през юни тази година механизъм за солидарност, имащ за цел пренастаняването за една година на 8000 кандидати за убежище от средиземноморските страни, намиращи се на първа линия на миграционните потоци, в други европейски държави. Когато този план бе приет през юни по време на френското ротационно председателство на ЕС, той бе приветстван като първа значителна стъпка към реформата на европейската политика за миграцията и предоставянето на убежище, която би снела миграционното бреме от плещите на страни на първа линия, като например Италия и  Малта. В механизма за солидарност се включиха 21 страни в Европа – 18 от ЕС (България, Белгия, Кипър, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Финландия, Франция, Хърватия, Ирландия, Италия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Румъния) плюс 3 асоциирани страни (Норвегия, Лихтенщайн и Швейцария). Но прилагането му буксува и от 8000-те мигранти пренастанени досега са само 117.
За да ускори работата по прилагането на тази договореност, а и за да не се стига до бурни спорове между страните членки по миграционния въпрос, като спора, разразил се неотдавна между Рим и Париж и обтегнал отношенията между двете страни, Европейската комисия представи в понеделник план за действие, съдържащ 20 точки и касаещ основно миграционния път през Централното Средиземноморие, припомня Франс прес.
Утре ще има извънредна среща на министрите на вътрешните работи  и се очаква на нея да има обмен на мнения именно по плана на ЕК, представен от еврокомисарката за вътрешните работи Илва Йохансон. 
Двайсетте точки на плана са образно казано съсредоточени в три направления или около три стълба, посочва АНСА. Първият стълб предвижда сътрудничество с партньорски страни и международни организации. Предвижда се ЕС да помага на Тунис, Египет и Либия да управляват по-добре техните граници и миграционните потоци, което ще е от полза и за борбата срещу трафика на мигранти, и за дипломатическата ангажираност, свързана с репатрирането на мигрантите. Вторият стълб предвижда по-координиран подход за  издирване и спасяване на мигранти в морето. "Планът за действие предлага мерки за засилване на сътрудничеството между страните членки и всички участници в дейностите по издирване и спасяване в Централното Средиземноморие", се казва в плана за действие. В него се допълва, че агенцията за външните граници на ЕС - ФРОНТЕКС заедно със заинтересованите страни членки ще извърши оценка на ситуацията в Централното Средиземноморие. Ще бъде гарантирано и по-тясно сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците и със Световната организация по миграцията. Разглежда се и възможността за разговори със Световната морска организация относно нуждата от специфична рамка и ръководни принципи за корабите, които извършват дейности по издирване и спасяване на хора в морето. Третият стълб в плана за действие включва ускоряване на прилагането на доброволния механизъм на солидарност, приет през юни. В плана за действие се предвижда и предоставяне на бърза подкрепа за страните членки, в които незаконните мигранти пристигат по море. 
За спешни действия по миграционния въпрос не спират да настояват външният и вътрешният министър на Италия Антонио Таяни и Матео Пиантедози още от първия си ден на постовете си. Че призивите им не са без основание показа и кризата между Италия и Франция относно съдбата на кораба на неправителствена организация с мигранти "Оушън Вайкинг", който правителството на Джорджа Мелони отказа да приеме и който в крайна сметка бе приет от Франция.
"Трябва да ускорим темпото", заяви в понеделник Йохансон, визирайки механизма за солидарност, приет през юни. Този призив за ускоряване на прилагането на временния план идват обаче след като в разгара на спора с Италия относно "Оушън Вайкинг" френският министър на вътрешните работи Жералд Дарманен обяви, че Франция временно преустановява предвидения прием на 3500 мигранти, намиращи се сега в Италия. По този повод Йохансон заяви в понеделник: "Разчитам разбира се на Франция, както и на Жералд да бъдат така конструктивни, както винаги са били".  Тя също така призова за прилагането на алтернативни мерки за солидарност, предаде Франс прес.
Под алтернативни мерки  Йохансон визираше, че съгласно договорката от юни някои страни, които не искаха да приемат мигранти, се ангажираха да окажат друга помощ, по-специално финансова, на страните на първа линия на миграционните потоци, отбелязва Франс прес.
Според Йохансон миграционният път в Централното Средиземноморие е един от най-опасните, а тази година по него в страните  на първа линия, основно в Италия, са дошли вече около 90 000 мигранти. Това е увеличение с над 50 процента спрямо миналата година.
"Голяма част от  хората, идващи по този път днес, нямат нужда от международна защита", предупреди Йохансон. Подобно нещо твърди и новото италианско правителство. Според данни на италианското вътрешно министерство, а и според Йохансон много от тези мигранти, преминаващи по този миграционен път, са от Тунис, Египет и Бангладеш. Миналата седмица Илва Йохансон посети Бангладеш, за да убеди властите на тази страна да приемат обратно гражданите си, които не са получили убежище в ЕС.
Дали предложеният от Йохансон план за действие ще доведе до подобряване на отношенията между Париж и Рим след спора по миграционните въпроси? Италия вече приветства този план. Но италианският вътрешен министър Пиантедози спомена и нещо, което може да не реши спора толкова лесно. Според него е важно да има по-добра координация на дейностите по спасяване на мигранти в морето и да се предвиди, както иска Италия, и роля в тази насока на страните, разрешаващи на кораби на хуманитарни организации да плават под техен флаг и да спасяват мигранти. Сега кораби на хуманитарни организации, плаващи основно под френски, норвежки и германски флаг, акостират редовно в Италия със спасени мигранти, нещо, което изобщо не се харесва на Рим, който засега без успех настоява страните, под чийто флаг плават тези кораби, да се погрижат и за спасените от тях  мигранти.
Ако на извънредната среща на ниво вътрешни министри утре разногласията по миграционния въпрос не бъдат изгладени, то това би било удар по репутацията на новото италианско правителство, което възприе твърд курс по темата и няма намерение да се откаже от него.