Честността е важна в нашата работа, не обективността. Това каза френският журналист Жан Катрьомер по време на конференцията „Информация и дезинформация: какво бъдеще за журналистиката и свободата на изразяване в Европа?“ Събитието се състоя в „Дома на Европа“ в София.
Според Катрьомер повечето журналисти имат интереси или слабости. В същото време той коментира, че обективността не съществува. По думите му идеята, че има една-единствена истина, е и проблемът в проверката на фактите, т.нар. „фактчекинг“. 
Относно дезинформацията Катрьомер каза, че няма журналистически отговор, тъй като това е правен въпрос. Той даде пример с цифровите платформи, които не носят отговорност за съдържанието, което техни потребители публикуват на тях. Днес те работят като телевизионен канал, който предава 24 часа в денонощието и всеки може да говори каквото си иска от този екран, коментира журналистът от вестник „Либерасион“. Според него не е правилно този телевизионен канал да не носи отговорност и това трябва да се промени. Журналистът вижда решение за това в законодателния акт за цифровите услуги на ЕС.
На въпроса дали се наричат „фактчекъри“ или журналисти, съоснователката на независимата украинска организация StopFake Олга Юркова отговори, че проверката на фактите е един жанр в журналистиката, който е много важен. Заради това тя и нейните колеги се самоопределят като журналисти. 
Юркова посочи, че един от проблемите в работата й е свързан с хора, които смятат, че техните мнения са факти. „Важно е истината да се различава от становищата“, каза тя. По думите й, дезинформацията е проблем, на който е много важно да се обърне внимание, защото тя подкрепя военни действия.
Ралица Ковачева, главен редактор на FactCheck.bg, отбеляза, че е необходим ценностен консенсус в обществата, в които медиите работят. Тя даде пример с отразяването на търсенето на изчезналото дете от Перник. 
„Нито една медия, нито един журналист не покани в студиото събеседник, който да каже другата гледна точка. Да каже „не е важно дали ще се намери това дете“. Ето ви пример, че може – когато имаме споделена ценност – да е ясна ценностната основа, от която тръгваме, да е ясна перспективата и оттам нататък да обсъждаме въпросите без тази необходимост да сме един срещу друг. Непременно „за“ и „против“ и винаги да има алтернативна позиция“, каза Ковачева.
По думите й, журналистите не е необходимо да възпитават публиката си на ценности. „Медиите не са пластични хирурзи. Ние не трябва да правим обществото по-красиво. Ние трябва да го показваме с всичките му дефекти, слабости и проблеми“, допълни тя.
Професионалните, независими и свободни медии са противоотровата срещу дезинформацията, каза по време на дискусията Никола Миладинов, пресаташе в Представителството на Европейската комисия в София. Той представи Европейския акт за свобода на медиите. По думите му, със законопроекта ЕС не цели да контролира информацията, а да защити правото на журналистите и медиите да бъдат редакционно независими от политически и корпоративен натиск, както и от финансово подчинение.
Според мерките, описани в акта, правителствата или други държавни органи нямат право да се намесват по какъвто и да е начин в редакционните решения. „Властите нямат право да арестуват, глобяват или следят журналистите и техните семейства, или да правят обиски само защото те отказват да разкрият своите източници“, каза Миладинов. Актът предвижда още мандатът на ръководителите на обществените медии да е достатъчно дълъг, за да гарантира ефективна независимост, както и съставяне на прозрачна и единна методология за измерване на медийната аудитория. Ще бъде създаден и Европейски съвет за медийни услуги, който ще има консултативна функция. Предвиденото задължение за медиите е свързано с прозрачността на собствеността.
Модератор на конференцията „Информация и дезинформация: какво бъдеще за журналистиката и свободата на изразяване в Европа?“ бе Ирина Недева, председател на Асоциацията на европейските журналисти в България. Гостите и публиката на събитието бяха приветствани от Пиер Колио, директор на Френския институт в България, които заедно с АЕЖ-България са организатори на дискусията.