Резолюцията и препоръката на Европейския парламент (от 23 ноември 2022 г., която е свързана със стратегията на ЕС за разширяване), адресирана до Съвета на ЕС, Европейската комисия и всички други инстанции, е срещу регионалната инициатива „Отворени Балкани“, която включва Сърбия, Албания и Северна Македония, пишат албански медии.
„Тирана нюз“ посочва, че държави като Косово, Босна и Херцеговина и Черна гора са против инициативата „Отворени Балкани“. Препоръката на ЕП в частта "Демократична и социално-икономическа трансформация в страните кандидатки" гласи: "Да изразят силни резерви за всяка инициатива за регионално икономическо сътрудничество, която не обхваща и шестте държави от Западните Балкани и не се основава на правилата на ЕС, като например инициативата „Отворени Балкани“.
Евродепутатите от Европейския парламент са съгласни с инициативите, предприети в рамките на Берлинския процес, но изразяват силни резерви към всяка инициатива за регионално икономическо сътрудничество, която не включва шестте страни от Западните Балкани, посочват от „Тирана нюз“.
Бившият албански президент и председател на опозиционната Партия на свободата Илир Мета, каза, че партията му подкрепя приемането на новата стратегия за разширяване от Европейския парламент. „Оценяваме сериозните резерви към инициативи като „Отворени Балкани“, които, както отдавна подчертахме, не се основават на правилата на ЕС.“, заяви Мета, цитиран от Ей Би Си Нюз.
Срещата в началото на ноември т. г. на върха на Берлинския процес, обединяващ Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Република Северна Македония, Сърбия и Черна гора, постави началото на споразуменията за свободно движение с лични карти, за признаване на дипломите за висше образование и за признаване на професионалните квалификации на лекари, стоматолози и архитекти.
Берлинският процес за Западните Балкани стартира през 2014 г. по инициатива на Германия и цели подпомагането и задълбочаването на икономическата интеграция на шестте държави от Западните Балкани и сближаването на региона с ценностите и социално-икономическите стандарти на ЕС. През 2019 г. Гърция и България бяха включени в Берлинския процес, така че инициативата вече включва 16 участници: Черна гора, Босна и Херцеговина, Република Северна Македония, Албания, Сърбия, Косово, Германия, Австрия, Франция, Италия, Словения, Хърватия, Великобритания, Полша, Гърция и България.
Много наблюдатели оценяват "Отворени Балкани" като конкурентен или противопоставящ се на Берлинския процес, тъй като трите държави са го създали в момент, в който процесът на разширяване на ЕС бе до голяма степен спрян, и създаването на инициативата може да се тълкува и като акт на неподчинение, коментира Маргит Вунш Гарман от Германския институт за външна политика и сигурност.
Началото на "Отворени Балкани" е поставено с неформалното име "мини Шенген" на 9-10 октомври 2019 г. в Нови Сад, Сърбия, от сръбския президент Александър Вучич, министър-председателя на Албания Еди Рама и тогавашния министър-председател на Република Северна Македония Зоран Заев. Инициативата цели установяването на свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали между държавите членки. На 29 юли 2021 г. на среща в Скопие, Република Северна Македония, наименованието на инициативата "мини Шенген" е сменено с "Отворени Балкани". Като гости на някои от срещите на инициативата присъстват Босна и Черна гора, но все още не са пълноправни членки.
Анализатори смятат, че Берлинският процес и инициативата "Отворени Балкани" не са несъвместими, защото и двете са насочени към членство в ЕС, пише албанският сайт „Аргументум“. Берлинският процес е преди всичко съсредоточен върху постигането на германските интереси в региона, докато инициативата "Отворени Балкани" е оригинална идея на лидерите в региона, които, според „Аргументум“, трябва да възстановят накърненото доверие, да измислят нови форми на бъдещо сътрудничество и да използват наличните ресурси, водени предимно от своите национални интереси.