Парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за пазарите на финансови инструменти, внесен от Министерския съвет. С него в националното законодателство се въвеждат мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2021/23 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2020 година относно рамка за възстановяване и преструктуриране на централни контрагенти и за изменение на европейски регламенти.
Изискванията към дейността на централните контрагенти (ЦК) са въведени в Закона за пазарите на финансови инструменти след приемането на Регламент (ЕС) № 648/2012 относно извънборсовите деривати, централните контрагенти и регистрите на транзакции. Централните контрагенти са следпазарни инфраструктури на финансовите пазари, които играят ключова роля в клиринга на деривати (финансови инструменти), като застават между купувача и продавача (обикновено банки или други финансови институции) и действат като купувач за всеки продавач и продавач за всеки купувач, се обяснява в законопроекта.
Неизпълнение или прекъсване на дейността на централен контрагент може да има значителен дестабилизиращ ефект върху клиринговите членове на ЦК, техните клиенти и върху други пазарни инфраструктури, поради което на ниво ЕС е приета хармонизирана правна рамка за тяхното възстановяване и преструктуриране.
Към момента в България няма установен лицензиран централен контрагент, както и местни лица, които да са клирингови членове в централен контрагент. Въпреки това се налага да се приемат целеви мерки по прилагането на Регламент (ЕС) 2021/23 чрез настоящия законопроект.
Предлага се Комисията за финансов надзор (КФН) да бъде определена за компетентен орган за преструктуриране по Регламент (ЕС) 2021/23, както и за компетентен орган за сътрудничество с другите органи съгласно чл. 6 от Регламента. А министърът на финансите се предвижда да бъде определен за компетентен орган по смисъла на чл. 3, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2021/23. Въвежда се и задължение за КФН да информира министъра на финансите за предприетите действия по преструктуриране и прилагане на инструменти за преструктуриране в предвидените в регламента случаи.
Предлага се прилагането на държавни инструменти за финансово стабилизиране да се извършва в съответствие с националното право под ръководството на министъра на финансите в тясно сътрудничество с органа за преструктуриране - КФН. Компетентните органи и техните правомощия, както и процедурата, предвидена в законопроекта, следват аналогичната такава, въведена в Закона за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници при въвеждането в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
За да се осигури спазването на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2021/23 са предвидени ефективни, пропорционални и възпиращи принудителни административни мерки и административни наказания по отношение на ЦК и клиринговите членове на ЦК. 
Предвижда се такса на КФН за издаване на лиценз за извършване на дейност като ЦК, за преглед и оценка на план за възстановяване, както и такса за осъществяване на общ финансов надзор на ЦК.