Започна лунната мисия на НАСА "Артемис 1".
Американската космическа агенция изстреля новата, най-мощна в света, ракета от лунната си програма с капсула за екипаж, съобщи Асошиейтед прес. Тестовият полет стартира 50 години след края на програмата „Аполо“.
Ракетата беше изстреляна в ранните часове на сряда от космическия център „Кенеди“ във Флорида. Целта е достигане на лунната орбита. Програмата носи името "Артемис" (Артемида) на митологичната сестра на Аполон.
Ракетата е с дължина 98 метра. Това я прави по-къса и тънка от ракетите „Сатурн V”, с които 24 астронавти достигнаха до Луната по програмата „Аполо“ преди половин век. Настоящата ракета обаче е по-мощна, с тяга от 4 млн. кг. Известна е като Space Launch System или SLS. Новата ракета е с два комплекта странични ускорители, които представляват модернизирана версия на ускорителите на совалките на НАСА. Ускорителите се отделят за две минути, подобно на тези при совалките. Основната част трябва да падне в Тихия океан. По-малко от два часа след изстрелването горната част на ракетата изпраща капсулата „Орион“ към Луната.
Името на високотехнологичната капсула е заето от това на най-яркото съзвездие в нощното небе.  Тя е висока 3 м, по-широка от капсулите на „Аполо“, за да побира четирима, а не трима астронавти. За този тестови полет се използват манекени. Един от тях е в реален размер, облечен в оранжев костюм и заемащ мястото на командира, оборудван със сензори за вибрации и ускорение. Два други манекена, направени от материали, симулиращи човешки тъкани – глави и женски тела без крайници, измерват космическата радиация. Радиацията е сред най-големите рискове при космически полет. За разлика от ракетата, капсулата е изстрелвана и преди. Тя изпълни два полета около Земята през 2014 г. За тестовия полет към капсулата беше прикрепен сервизен модул на Европейската космическа агенция за задвижване и слънчева енергия.                  
Според летателния план полетът на ‚Орион“ трябва да продължи 25 дни от изстрелването до падането му в Тихия океан. Толкова е планирано да продължават и пътуванията на астронавтите. Полетът до Луната отнема около седмица. Разстоянието е 386 000 км. След като доближи Луната, капсулата навлиза в далечна орбита и ще е на на разстояние от 450 000 км от Земята.
Големият тест на мисията е накрая, когато „Орион“ навлиза в атмосферата със скорост 40 000 км в час по пътя си към падането в Тихия океан. Топлинният щит е направен от същите материали като капсулите на „Аполо", за да издържи на температура от 2750 градуса по Целзий. Новият дизайн обаче ще направи завръщането по-бързо и с достигане на по-високи температури.         
Освен трите манекена, в капсулата има и десет малки сателита с размерите на кутия за обувки. НАСА очаква някои от тях да се повредят предвид ниските разходи и високия риск при конструирането им. „Орион“ носи на борда си и няколко парчета от лунен камък, взети от Нийл Армстронг и Бъз Олдрин през 1969 г., както и болт от тяхната ракета.          
„Аполо“ все още остава най-голямото постижение на НАСА. С технология от 60-те години, НАСА успя само за осем години да изпрати хора на Луната - от полета на Алън Шепърд през 1961 г. до кацането на Нийл Армстронг и Бъз Олдрин на Луната. Програмата „Артемис“ съществува повече от десет години, като надгражда краткотрайната програма „Constellation"(„Съзвездие"). 12 астронавти са стъпвали на Луната от 1969 г. до 1972 г. в рамките на програмата "Аполо". Престоят им е бил не повече от три дни. „Артемис“ предвижда пребиваване на астронавти на естествения спътник от около седмица. Целта е постоянно присъствие, което да подготви за изпращане на хора на Марс.
През 2024 г. се предвижда втори тестови полет. Четирима астронавти ще обиколят Луната и ще се върнат. Около година по-късно НАСА планира да изпрати още един екипаж от четирима души, от който двама ще стъпят на лунната повърхност. „Орион“ няма собствен луноход като „Аполо“. НАСА нае от „Спейсекс“ на Илън Мъск кораба „Старшип“ за първото кацане на Луната. Две други частни компании разработват костюми за астронавтите. „Старшип“ трябва да отведе астронавтите до лунната повърхност и после обратно до капсулата.