Инструмент на НАСА открива големите количества метан в атмосферата, предаде Ройтерс. Орбиталното устройство е създадено най-вече с цел да подпомогне изследванията върху праха в атмосферата и ефекта върху климатичните промени.
Сега инструментът поема още една ключова за изучаването на Земята функция – откриването на големи емисии метан, потенциалното зелено гориво.
Устройството, наречено спектрометър на изображения, е идентифицирало повече от 50 метанови свръхемисии в Централна Азия, Близкия изток и Югозападната част на САЩ от началото на пускането си в експлоатация през юли. То е инсталирано на борда на Международната космическа станция (МКС), се казва в информация на НАСА.
Спектрометърът е засякъл както нови находища на метан, така и вече известни, включително нефт, газ и големи сметища.
Първоначално спектрометърът е създаден, за да идентифицира големи количества прах в атмосферата, произлизащи от пустини и сухи региони. Идентификацията се осъществява посредством измерване на вълните на светлината, отразена от повърхността на почвата в съответните региони. Изследването на НАСА върху минералния прах ще помогне на учените да определят дали наличието на прах в атмосферата на различни места улавя или отклонява топлината на Слънцето. По този начин ще се установи дали прахът допринася за затоплянето или за охлаждането на Земята.
Според учените от лабораторията на НАСА близо до Лос Анджелис метанът абсорбира инфрачервената светлина и така е лесен за откриване от спектрометъра. Обикаляйки Земята на всеки 90 минути, устройството, което е част от МКС на 420 км височина, може да сканира големи участъци от планетата. В същото време спектрометърът може да се фокусира върху малки участъци с размер на футболно игрище.
Някои от находищата на метан, сканирани от устройството, са сред най-големите, откривани досега, казва Андрю Торп, водещ изследовател в проучването на метана.
Метанът е остатъчен продукт от разлагане на органични материали и основен компонент на природния газ. Използва се в електроцентралите. В сравнение с въглеродния диоксид, който се задържа в атмосферата стотици години, метанът се запазва само за десетина години. Това означава, че намаляването на метановите емисии има по-бърз ефект върху затоплянето на Земята.
Пример за новооткритите огромни отделители на метан в атмосферата е клъстър от 12 струи нефтена и газова инфраструктура в Туркменистан. Според учените тези струи изхвърлят около 50 400 кг на час. Това  е сравнимо с избухването на полеви взривове на газ близо до Лос Анджелис, което е сред най-големите изпускания на метан в историята на САЩ.  
Други големи изпускания на метан са засечени в нефтено находище в Ню Мексико и в комплекс за преработка на отпадъци в Иран, отделящи общо близо 29 000 кг метан на час. Досега тези изхвърляния на метан не са били известни на учените.
Спектрометърът на МКС, който е сред 25-те орбитални научни устройства за изучаване на Земята, би могъл да спомогне за откриване на стотици големи изхвърляния на метан в атмосферата преди изтичане на едногодишния му експлоатационен срок.