Българската филмова индустрия губи една трета от потенциала си заради въвеждането на схемата за възстановяване на разходи. Това съобщи д-р Диана Андреева от УНСС в рамките на представянето на изследването „Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.“ в УНСС.
По думите й този потенциал няма да може да бъде възстановен в следващите три години. „В рамките на Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) чрез доста спорна оценка на въздействие на промени беше въведена схема за възстановяване на разходи с мотив да насърчава преките чуждестранни инвестиции. При нашето данъчно законодателство от 10 процента, държавата връща в момента 25 процента на всеки лев, инвестиран в рамките на страната“, обясни Андреева.
Според данните от проучването преките чуждестранни инвестиции в София са намалели с около 80 процента през 2020 г. в сравнение с 2018 г.
Андреева обясни, че сред наблюдаваните елементи са грешни числа, дадени в оценката за въздействие, "липсата на един от изискуемите елементи, а за нас, финансистите, са „а и б“ в публични финанси – анализ на разходи и ползи, и разбира се – незачитането на спада на преките чуждестранни инвестиции, за които не е виновен КОВИД-19, а е виновна ситуацията в рамките на привличане на преките чуждестранни инвестиции“. Тя определи настоящата ситуация като „срутване на фундамент и срутване на една културна индустрия“.
Филмовата индустрия е един от секторите, в които се наблюдава най-драстичен спад в периода на изследването.  Сред проблемите, които Андреева свърза с българското кино, е невъзможността за усвояването на дадените му субсидии чрез Националния филмов център.
„Около 30 милиона лева две години поред ние връщаме. Това е равносметката от така бурно приетия ЗФИ“, коментира Галина Тонева от Асоциацията на българските продуценти по време на дискусията. Тя се обърна към Националния филмов център с предложение субсидиите по вече сключени договори да бъдат компенсирани с оглед на инфлацията.

Сред акцентите в изследването е и намаляващата средна сума, която домакинствата в България отделят за кино, театър и концерти. Според данните, представени от д-р Диана Андреева, цифрата за цялата страна е над три пъти по-малка от тази за домакинствата на територията на София. 
„Има домакинства на национално ниво, които са лишени от достъп до култура и изкуство. В тези числа са включени и домакинства от села и махали, малки общини и големите градове. Трябва да има достъп до културата не само през интернет и телевизионния екран“, коментира Андреева.
През 2020 г. домакинствата в страната са отделяли средно по девет лева на година за кино, театър и концерти. Това е спад от 55 процента в сравнение с предходната година. Въпреки това, сумата е над двойно по-голяма в сравнение с 2008 г., става ясно от представените данни. Спад има и в разходите на домакинствата от София. През 2019 г. те са харчили средно 57 лв. за кино, театър и концерти, а през 2020 г. – 29 лв.
Тенденцията при книгите е домакинствата в цялата страна да отделят все повече средства на годишна база. Сред причините за това, според Андреева, е и пандемията, довела до увеличено търсене на книги. И за книги обаче домакинствата в София заделят над два пъти повече пари.
„Това е радостно, защото много дълги години отразявахме, че повече от 50 процента от българските граждани в активна работна възраст не четат книги, не отделят такова време“, каза Андреева.
През 2019 г. книгоиздаването достигна до над един милиард лева оборот и малко под 400 млн. лв. добавена стойност. „Затова казвам, че това е от най-мощните културни индустрии“, допълни Андреева.
Изследването „Икономически принос на изкуствата, културните и творчески индустрии, културното наследство и културния туризъм за периода 2008-2020 г.“ е съвместно между Обсерватория по икономика на културата и Столична община. То цели да бъде основа за създаването на културна политика с дългосрочна визия на национално и общинско ниво.