Националистическите партии в Босна и Херцеговина отново печелят най-много места в парламента на страната, според частичните резултати, публикувани днес от босненската Централната избирателна комисия.
В президентската институция т.нар. Председателство, съставено от трима представители на трите етнически общности в страната – мюсюлмани, хървати и сърби - обаче превес имат представителите на умерените  и реформаторски партии. 
Политическата структура на Босна е известна като една от най-сложните в света. Съставена е от две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и Мюсюлманско-хърватската федерация, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно ниво, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация.
Освен членове на Председателство босненците гласуваха вчера и за свои представители в долната камара на националния парламент, на парламентите на двете съставни единици, както и в парламентите на десетте кантона на Мюсюлманско-хърватската федерация. В Република Сръбска избираха също така президент и вицепрезиденти.
В Мюсюлманско-хърватската федерация най-много места в общия босненски парламент печели националистическата бошняшка Партията на демократичното действие на Бакир Изетбегович - 24,87 на сто при обработени 62 процента от избирателни секции
В Република Сръбска за общия парламент най-много места печели партията на проруския босненски сръбски националист Милорад Додик - Съюз на независимите социалдемократи - 42,44 процента при обработени 80 процента от избирателните  секции.
Тези две националистически парии имаха най-много места и в предишния парламент.
В това отношение анализаторите, които не очакваха изборите да донесат съществени промени в страната, се оказаха прави и етническото разделение продължава в момент на най-тежката политическа криза в страната от края на войната в Босна през 1995 година.
В надпреварата за мултиетническото президентството обаче се усеща вятърът на промяната. Реформистът Денис Бечирович от Социалдемократическата партия успя да победи Бакир Изетбегович, лидер на националистическата  Партията на демократичното действие, която  е на власт от 1996 година, за мястото на представител на босненските мюсюлмани в Председателството. Бечирович води с 57 процента от гласовете, докато Изетбегович, който призна поражението си, е  спечелил подкрепа от близо 38 на сто от избирателите.
Същевременно умереният Желко Комшич от Демократичен фронт с близо 54 процента подкрепа изпреварва  Боряна Крищо от националистическата Хърватската демократична общност, която сега има 46 процента подкрепа. Това би бил четвърти мандат на Комшич в Председателството. 
Томас Вайц, член на Европейския парламент и съпредседател на Европейската зелена партия, в коментар за босненското издание „Ослободжение“, че резултатите на Комшич и Бечирович са окуражаващи: „ясна победа на умерените и левите кандидати над националистите в битката за босненски и хърватски членове на президентството на Босна и Херцеговина“
Хърватски партии са недоволни, че системата позволява бошняците, които са мнозинство, да влияят върху избора на хърватския представител в Председателството. Те заплашиха, че ще блокират формирането на регионално правителство, ако Комшич спечели.
Час след затварянето на избирателните секции вчера Върховният представител на международната общност в Босна Кристиан Шмит наложи промени в изборния закон, налагайки механизми и срокове за гарантиране на функционирането на Мюсюлманско-хърватската федерация.
Мястото на сръбския представител в председателството ще заеме досегашната президентка на Република Сръбска Желка Цвиянович от Съюза на независимите социалдемократи на Додик. Тя води с 52,87 процента от гласовете пред останалите четирима кандидати за сръбски представител в Председателството на Босна и Херцеговина. Това е резултатът й при обработени 85,35 от изборните секции. 
Председателят на Стратегическия комитет на неправителствената организация „Под лупа“ Вехид Шехич коментира пред босненското издание “Дневни Аваз”, че най-важният въпрос е как Бечирович, Цвиянович и Комшич се работят заедно и до каква степен ще върнат авторитета  на Босна като държава, която представляват.
Изборът за президент на Република Сръбска е изключително оспорван, като главните претенденти са досегашният сръбски член на Председателството на Босна и Херцеговина Милорад Додик (63 години) и дясно-центристката икономистка Йелена Тривич (39 години) от Партията за демократичен напредък.
Тривич обяви снощи на пресконференция победа, а Додик я оспори.
Според най-новите данни на ЦИК от тази сутрин обаче Додик води с 48,80 процента, докато Тривич е получила подкрепа от 42,69 процента от гласувалите в Република Сръбска. 
По думите на Томас Вайц пред „Ослободжение резултатите на Додик са по-лоши от очакваното.
Това е шанс бързо да се проведат ключови реформи и страната да получи статут на кандидат  за членство  в ЕС, каза Вайц.
Според първоначалните данни на „Под лупа“ изборният ден е преминал като цял  в съответствие с изборния закон. 
Правният екип на “Под лупа” е обработил 91 сериозни нарушения на изборните правила, от които част  биха могли да имат влияние върху изборните резултати, се посочва в прессъобщение на коалицията, като се уточнява, че са забелязани случаи на оказване на натиск върху избирателите и други процедурни нередности.
Международните наблюдатели на изборите оцениха днес, че общите избори в Босна и Херцеговина са били като цяло добре организирани със спазване на основните свободи по време на кампанията. 
Въпреки това неуспешните усилия за реформи, широко разпространеното недоверие в обществените институции и реториката на етническо разделение продължават да бележат изборната среда, посочва в изявление международните наблюдатели от организации като ОССЕ, Съвета на Европа и Европейския парламент.
Избирателната активност на вчерашните избори в Босна бе 50 процента.