Институтът за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН (ИЕФЕМ-БАН) ще се включи в инициативата “Европейска нощ на учените 2022” на 30 септември с богата програма от детски ателиета, лекции и изложби. Това съобщават от ИЕФЕМ-БАН.
От институцията отбелязват, че тазгодишното издание е посветено на международната година на стъклото. На тази тема са посветени и детските ателиета, които ще се състоят от 10:00 до 17:00 ч. Те са подходящи за ученици от втори до седми клас и са с времетраене от 45 минути. Специалистите ще разкажат на децата за историята и употребата на стъклото в различни епохи и региони, накрая всеки участник в работилничката, ще може да превърне обикновен буркан или бутилка в нещо красиво и полезно.
Лекционната програма на ИЕФЕМ започва от 15:00 и ще продължи до 20:15 ч. Първата лекция е на доц. д-р Марияна Пискова от ЮЗУ “Неофит Рилски” и е на тема “Далеч от погледите на хората” - видими и невидими образи и следи от институционалните грижи за деца, за възрастни, за хора с увреждания и в неравностойно положение в България (1945–1989 г.)”. Презентацията е част от семинарната поредица на проекта “Европейският Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и “общото благо”, финансиран от Европейски научен съвет по програма “Синергия”.
От 16:30 ч. започва представянето на доц. д-р Петко Христов от ИЕФЕМ-БАН за украинската имиграция в България през последните три десетилетия - от брачна миграция към трудова мобилност. Следващата лекция е на тема “Българско имигрантско културно наследство в Аржентина” и ще бъде представена от гл. ас. д-р Валентин Воскресенски от ИЕФЕМ – БАН. В презентацията ще бъдат описани няколко случая на българско имигрантско културно наследство в Аржентина, проучвани по проект “Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа”, финансиран от Фонд “Научни изследвания”. В 17:00 ч. започва представянето на темата „Чехи и словаци в България. Принос към изследването на чешкото, словашкото и чехословашкото присъствие по българските земи” на проф. д-р Владимир Пенчев от ИЕФЕМ – БАН и доц. д-р Марек Якоубек от Пражкия университет. 
“Българите в Западна Тракия - граници и идентичност (XIX век - 30-те години на ХХ век)” е темата на представянето на доц. д-р Мария Маркова от ИЕФЕМ – БАН. Презентацията представя едноименната книгата, която е първото цялостно изследване, което показва погледа на самите хора. В него са очертани спецификите на живота и идентичността им, антропологичните граници в областта, прокарани между представителите на отделните етноси. Следващото представяне е на доц. д-р Еля Цанева от Института, която ще представи темата “Бедствия, катастрофи, кризи - Цикъл от проекти и публикации на българските етнолози”. 
Ива Тодорова от “Таратанци” ще говори по темата “По следите на хора́та из България”. Тя ще представи дейността, извършена през лятото и есента, когато са обиколили всички етнографски области на България, за да дигитализират и съхранят основните стъпки на повече от 100 народни хора́. “Изминахме над 7 000 км в търсене на движения на традиционни хора́ и разговаряхме с десетки местни жители, за да съберем истории, свързани с танците и традициите от техните родни места. Освен обиколката на България, работим и по създаване на мобилно приложение със смесена реалност (хибридна система, миксираща физически с виртуални елементи), чрез която всеки ще може да учи български народни хорà много лесно и приятно, където и да се намира по света”, отбелязва Тодорова. 
Докторант Надежда Иванова от катедра “Етнология и културна антропология” на СУ “Св. Климент Охридски” ще представи от 19:30 ч. доклад на тема “Новото време” на игра. Сюжети от културата на 90-те години в игрите на деца от Асеновград”. Тя представя пресъздаването на различни аспекти от популярната култура и политическия живот в България през 90-те години, в игрите на група деца от Асеновград. След нея по темата “Грижата за детското здраве в пионерските лагери. По доклади на медицински лица.” ще говори докторант Радина Илиева от ИЕФЕМ-БАН. 
Лекционната програма ще приключи с представянето на консервация на живописни произведения от фонда на Национален етнографски музей, което ще направи реставраторът докторант Илия Борисов от ИЕФЕМ-БАН. Част от презентациите ще са на живо, а друга на запис и ще се състоят в зала 19 на Националния етнографски музей и Института, а освен това ще бъдат излъчвани и във фейсбук страницата на ИЕФЕМ-БАН. 
Специалистите от ИЕФЕМ-БАН са предвидили за 30 септември да открият и две изложби. От 18:00 ч., в зала 11, ще бъде представена изложбата “Български народни мерки и теглилки”, която представя традиционни български народни мерки и теглилки. Тя включва експонати от фондовете на Националния етнографски музей, както и снимков материал, изобразяващ традиционни мерки и теглилки. Експозицията представя народната метрология, един недостатъчно познат, но важен дял от традиционната соционормативна култура на българите. 
Изложба “Поглед към наследството на Теодор Димитров” представя родения в София през 1936 г. българин, който остава една от енигматичните фигури в съвременната българска история.. Тя ще бъде открита от 18:30 ч. във фоайето на ет. 1 на музея. През 50-те години на миналия век Димитров заминава за Женева, Швейцария, където започва работа в библиотеката на Международната организация по труда. От 1960 г., в продължение на повече от три десетилетия, Т. Димитров ръководи отдел в Библиотеката на ООН, достигайки до престижната позиция на заместник-директор. По време на дългия си престой в Женева той съумява да събере една внушителна колекция от произведения на изкуството, както и множество предмети с висока културно-историческа стойност. В своето завещание, малко преди кончината му през 2002 г., Теодор Димитров дарява цялото си имущество на България. Впоследствие огромният масив от предмети и произведения се разпраща по различни музеи, галерии и институции. В изложбата публиката ще се запознае за първи път с една малка част от впечатляващото по обема си наследство на Теодор Димитров. Представените предмети и сувенири са с голяма стойност, както поради изяществото на изработката им, така заради разнородния им произход.
Посетителите на Националния етнографски музей ще могат да посетят и изложбите “Времена и хора – живите традиции на България” и “Пътят до трапезата”.