Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) за издирване, изучаване и отразяване на актуалното състояние на единични недвижими културни ценности започва в шест населени места, сред които са Пловдив и Несебър. Днес тя беше представена пред експертите в галерия “Средец” на Министерството на културата. 
Останалите четири селища в териториалната програма са с. Свежен (община Брезово), гр. Баня (община Карлово), с. Старо Стефаново (Община Ловеч) и с. Скорците (община Трявна).
Териториите за обхождане са избрани на базата на данни за обекти в риск, висока концентрация на идентифицирани и потенциални недвижими културни ценности и културно-историческа стойност на шестте населени места.
Директорът на НИНКН арх. Петър Петров отбеляза, че сглобяват системата от месец. 
Арх. Алис Исмаилова отбеляза, че основните задачи са за издирване на обекти, които имат потенциал да бъдат недвижима културна ценност и да се направи мониторинг и актуализиране на състоянието на настоящи паметници. По думите ѝ крайният резултат е да се изготвят опорни и работни планове и доклад, който ще бъде представен на министъра на културата. Освен това за всеки обект ще бъде изготвена предварителна и заключителна оценка.
Срокът за изпълнение на дейностите е 60 дни. До края на декември би трябвало да приключим обходите и да подготвим опорните планове и схеми, каза арх. Исмаилова. По думите ѝ докладът, който предстои да бъде изготвен за министъра, трябва да бъде готов в началото на следващата година.
Екипите, които ще работят на терен, ще са от по осем души - в тях ще има представител на НИНКН, който ще е ръководител, и архитекти, инженери, историци, археолози, реставратори, хора от местните музеи, от общини или държавен архив. Те ще извършват пешеходни обходи за локализиране на обектите, ще се прави фотодокументиране и попълване на справки за всеки от тях. Ще бъде направено и геодезическо заснемане с дрон на всяко населено място и ще бъдат изготвени улични силуети. На база на всичко това предстои доклад за отделните населени места.
Арх. Петров отбеляза, че разчитат на всички, които имат опит - бивши колеги от института, хора, завършили курса “Шайо”, специалисти от университетите, музеите, на всички, които са съпричастни към опазването на недвижимото културно наследство. Той изрази надежда да се включат и неправителствени организации, с чиято помощ да се справят в срок с дейността.
Арх. Антоанета Антонова от НИНКН обясни, че очакват едно доста пълноценно проучване на цялостните територии на селищата, не само на отделните обекти, които имат статут или имат потенциал да придобият статут. Целим да получим една пълна картина на тези селища, каза тя. По думите ѝ, не е задължително всички членове на екипите да бъдат експерти, такива, които са “врели и кипели” в тяхната дейност. Считаме, че е допустимо да има и хора, които са може би обучаващи се в момента и са с голямо желание да придобият знания в тази област и биха могли да бъдат включени в екипа, каза още Антонова.
Целта на проучването по отношение на археологическото наследство е да бъдат изчистени някои дублирания на обекти, които фигурират в регистрите на НИНКН и в Археологическата карта на България, която се поддържа в Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН), разказа Румен Миков от НИНКН. Сред задачите е и да се попълни информация, за обекти, които липсват в базите данни. Сравнението на двата списъка и анализа ще изчисти тези дублажи и ще даде актуална към момента картина на археологическото наследство. Освен това ще се актуализира и информацията за състоянието на самите обекти - в каква степен са запазени, кои са унищожени, отбеляза още Миков. 
На базата на всички обходи и проучвания всяко населено място ще има създадено собствено досие, което ще включва всички познати културни ценности. В своята цялост то ще дава картината на цялото наследство на съответната територия. 
Мониторингът за по-важните обекти в България трябва да е перманентен, в момента не е точно така, коментира директорът на НИНКН арх. Петров. Според него това е особено важно за тракийските гробници със стенописи, за църквите и други обекти, които имат необходимост от поддържане на специален температурен и влажностен режим, както и там, където има различни деформации като Мадарския конник. За такива обекти трябва да има инструментален ежегоден мониторинг.
Това, което сега се прави, е едно начало, първоначална стъпка за нагаждане и за установяване на механизмите на работа, които трябва да заработят в национален мащаб през следващите две до три години, защото ние нямаме време да отлагаме повече изучаването и документирането на нашето наследство и даването на граници и режими на опазване, с което на практика да го защитим, каза в края на срещата арх. Петров. Той отбеляза, че особено застрашено е новото културно наследство, което е немалко и все още няма статут и защита. По думите му, тази дейност е фатално закъсняла с години. Колкото можем ще се опитаме да наваксаме, да изпреварим събитията, но това не може да се случи с магическа пръчка, отбеляза той.