"Ти си неукротим! Това са думи, които често чувам от съпругата си", каза пред БТА проф. Минко Балкански, който отпразнува 95-ия си рожден ден в Париж преди седмици. Пише третата си книга, заглавието е „Сага“. Трите най-важни неща за него са работата, изкуството и алтруизма. Запазил колорита на българския език, той владее и немски, френски, английски, руски и испански език и поддържа контакти с учени от различни държави. Достига пиедестала на световен учен – има четири професури: първата, когато е на 27 години, защитена в Сорбоната, после в САЩ и Великобритания. Но и до днес не престава да учи.
Минко Балкански напуска бащиния дом на 17-годишна възраст. Оттогава до ден-днешен той препрочита писмата на баща си, над 3000 на брой, за да си припомня добрия пример и самият той да не спира да се стреми да бъде добър.
Считан е за един от най-известните специалисти в областта на физиката в световен мащаб, както и за един от най-влиятелните българи в чужбина, който развива широка благотворителна дейност в областта на образованието, културата и науката чрез основаната през 1998 г. и ръководена от него Фондация „Миню Балкански“, която носи името на баща му. 
Всяка година през септември се завръща за седмица в родното си село Оряховица, край Стара Загора, и това беше повод за нашия разговор.
 
Следва пълният текст на интервюто.
Проф. Балкански, на 95 години сте изпълнен с енергия и ентусиазъм, каква е тайната?
- Аз винаги гледам напред и търся път нагоре. Зает съм от 7 сутринта до вечерта. Ставам, правя гимнастика със съпругата ми. Пиша писма, отговарям на писма. На никого не затварям вратата. Имам много ангажименти и планове, не оставам без работа.
Храня се здравословно. Българин отглежда плодове и зеленчуци от нашата страна във френската градина на селската ми къща. Нося си семена и разсад от България.
Завършваме със сирене, във Франция има 360 вида, представяте ли си какво богатство?
Моята съпруга често ми казва: Ти си неукротим!
Кое е най-голямото Ви богатство?
- Богатството е възможността да даваш от сърце. Това дава една необикновена сила и жизненост.
Щастлив съм със семейството си, имам мила и деликатна жена, двама сина и петима внуци, всички до един преминаха обучение  в лабораторията по физика в Харвард.
Всяка година каня на обяд в селската си къща лауреатите на фондация „Миню Балкански“, които пристигат от цял свят, организирам и втора среща, каня ги и на прием в нашето посолство в Париж. Искам да си останем едно семейство, в което има любов към другия и взаимопомощ.
Продължавате ли традицията да пишете писма и да съветвате близките си, както е правил и баща Ви?
- Да, продължавам да пиша писма. Баща ми изпрати от Нова Загора до Франция 3000 писма. Само три писма от баща ми са по-ценни от цялата литература, която съм чел. Писмата, които получих от него, издадох в книгата си „Завет“. В тях прочетох: Бъди скромен, бъди добър... Баща ми е отказал да убива на фронта, но не е убит, спасен е от почерка си. Но, нали разбирате, бил е много смел, за да откаже. По род и дух сме пацифисти. 
В предишен разговор споделихте, че сте започнали на 90 години да вземате уроци по пиано. Продължавате ли обучението?
- Когато бях на 6 години, баща ми ме заведе в Казанлък, от фабриката за музикални инструменти ми избра цигулка и аз дълги години свирих на цигулка. На 90 години започнах да вземам уроци по пиано. Сега имам две пиана – в апартамента в Париж и в селската ни къща. Свиря за удоволствие два или три пъти в седмицата. Предпочитам партитурите на Бах. Прекратих уроците, защото нямам амбицията да ставам виртуоз.
Със съпругата ми продължаваме да поддържаме абонаментни карти за опера, концерти и театър. Канят ни и на семейни концерти, които за нас са едно голямо удоволствие.
Коя е последната книга, която прочетохте?
- Не мога да заспя без книга. Чета с интерес Мишел Уелбек, носител е на „Гонкур“, разсъждавам по неговите екзистенциални теми. В едно интервю за „Льо Монд“ беше казал „Добрата литература се прави с добри чувства“.
Подготвяте ли нова книга?
- Да, нарекох я „Сага“, ръкописът е вече над 400 страници, в нея събирам спомени от минали години, има още малко работа и книгата ще излезе първо на френски език.
Предстои да преиздам на български език автобиографията си „Устрем и воля“, както и втората ми книга „Завет – писмата на баща ми“. 
Вече 30 години подпомагате български ученици, които печелят конкурсите по физика и математика на Фондация „Миню Балкански“, която основахте. Каква е най-голямата Ви надежда за България?
- За мен най-голяма радост е да видя младеж, който желае да учи и работи. Има даровити млади хора в България – те са изключителни математици и физици. Това е причината да основа ежегодните национални конкурси, които излъчват лауреати, по двама или трима на година, искам да им дам шанс, те започват да учат първо в лицея „Луи Велики“. Преди да организираме тези конкурси, във Франция, в училищата, които основа Наполеон – Екол Нормал Сюпериор и Екол Политехник ,никога не е имало български ученици. Сега има, благодарение на Фондация „Миню Балкански“.
Това е голяма радост и надежда за България, защото младите хора са истинското богатство на страната.
Има ли нещо у българите, което ви дразни или не приемате, когато си идвате в родината?
- Аз съм позитивен човек и се старая да насърчавам, не да критикувам и показвам грешки.
Виждате ли промени в България през последните години?
- Аз съм оптимист, но промените се случват много бавно според мен. Обществото няма общи цели, няма сближаване. Хората са затворени в себе си. Няма алтруизъм, любов към другия.
Продължавам да мисля, че е необходимо да бъде въведено гражданско образование, да се учи етика, морал.
Много съм горд например с внука си, който получи грамота за работа в полза на доброто като студент в Харвард и тя е тук, в кабинета ми в село Оряховица, за пример. На 28 години той стана най-младият професор в Колумбийския университет.
Образованието и възпитанието са теми, които винаги коментираме при срещите си с Вас.
- Да, разбирам и подкрепям вашия интерес по темата. Ролята на родителя е много важна, но след шестата година за едно дете изключително важна става и ролята на учителя. И двамата имат голяма отговорност.
Според мен учителят играе голяма роля и е най-отговорният човек в държавата. Не политикът. Учителят е този, който дава дух и насочва по пътя всеки един човек.
В миналото най-важни бяха учителят, кметът и попът, днес не е така, за съжаление. 
Учителят е един водач за напредък, той има мисия за издигането на коя да е нация. Днес загубихме това съзнание. Много образовани хора понякога не са хора. Трябва да имаме образование, съчетано с възпитание. Само да знаеш не е достатъчно. Трябва да знаеш, да бъдеш добър, да имаш отношение към другите хора. За съжаление, това не се създава в училището. Това трябва да се възпитава от детството. За съжаление, в българското общество няма правилно отношение към учителя.
Какво според Вас трябва да се промени в българската образователна система?
- Не мисля,че учебните програми са проблем. Трябва да се знае, че освен образование, учителят дава и възпитава, за да се изгради един достоен човек. Според мен изключително важни са извънкласните занимания – кръжоци, театър, музика. Те обогатяват, възпитават. Моите наблюдения показват, че успелите и издигалите  се в обществото са тези, които са имали извънкласни занимания. Това е и причината да създавам школи, лаборатории за учители, в които да разискват възможностите за извънкласна дейност.
Вие сте един успял човек, и в семейството, и в кариерата. Имате толкова много сбъднати мечти. Към какво се стремите сега, на този етап от живота си?
- Моят стремеж е да научавам нови неща всеки ден. Продължавам да чета книги, да уча стихотворения, да разучавам нови партитури, да се възхищавам на добрите хора и да се стремя да правя добро на всеки един. Правете добро, не се правете на добри, е моят съвет!