Първата научна публикация на украинската математичка Марина Вязовска е била в издавано в България специализирано издание. Това каза Вязовска в интервю за БТА. 
Украинската математичка бе удостоена това лято с Филдсовия медал, едно от най-значимите отличия за математиците по света, често сравнявано с Нобелова награда за математика. Медалът се връчва веднъж на четири години на математици на възраст до 40 години за особени постижения в областта на математиката по волята на завещанието на канадския математик Джон Филдс. Наградата представлява златен медал и парична премия в размер на 15 000 канадски долара, която се разпределя между 2-ма, 3-ма или 4-ма учени.
Марина Вязовска е на 38 години и е професор в един от водещите технически университети в Европа и света – Федералното политехническо училище в Лозана, Швейцария.
Пред БТА, месеци след удостояването с престижната награда, Вязовска каза, че първата й научна публикация била преди дипломирането й в Киевския университет, през 2004 г, в българско научно издание, чието название обаче не успя да цитира точно. (Очаквайте интервюто с Марина Вязовска.)
В опит да открием изданието се обърнахме към библиотеката на Института по математика и информатика (ИМИ) при Българската академия на науките (БАН). Това е най-голямата научна математическа библиотека в България и според мнението на специалисти от чужбина, една от най-добрите в Югоизточна Европа, каза директорката на институцията Ваня Григорова. Библиотеката на Факултета по математика и информатика към СУ "Св. Климент Охридски" е по-стара, но там се комплектува предимно учебна литература, докато нашата е с научен профил и в по-голямата си част фондът е на английски език. Разполага с читалня, компютърни читателски места и wi-fi, уточни Григорова.
След справки в различни бази данни, отнели повече от час, Григорова открива публикацията с името на Вязовска на рафтовете на библиотеката, която се намира в сградата на ИМИ. Статията със заглавие „Bernstein type inequality in monotone rational approximation” е публикувана в брой 1 от 2005 г. на списание „East Journal on Approximations”. Вязовска е съавтор заедно с украинския математик Андрий Бондаренко, който стимулира интереса й към намирането на формулата за подреждане на сфери в пространства с осем и 24 измерения. За нея тя бе отличена с Филдсовия медал.
Списанието се издава от 1996 г. до 2011 г. Първите редактори са Борислав Боянов и Борис Кашин. След като Боянов почина, редактори на изданието са Борис Кашин и Гено Николов от 2010 г. Всички те работят във Факулета по математика и информатика на СУ „Св.Климент Охридски” и списанието  е било на факултета.
Статиите в изданието са реферирани от MATHSCINET - база данни на Американското дружество па математика и от базата данни zbMATH (Zentralblatt für mathematik). Достъпът до нея бе само с абонамент, но по време на пандемията бе осигурен свободен достъп, уточни Григорова. Тя подчерта, че всички реферирани научни списания у нас се публикуват на английски език.
Световната система за рефериране, индексиране и оценяване, която е на повече от 100 години, има за цел да осигури възможно най-широка публичност на получените научни резултати. Всички научни списания, които са включени в системата за рефериране, индексиране и оценяване са подвластни на системата за независимо, анонимно рецензиране на постъпилите ръкописи. Така се потвърждава научния принос на предложените доклади и изследвания.
Библиотеките са развиващ се организъм, каза Григорова. Те вървят в крак с времето. Библиотеката на ИМИ при БАН има дълга история, догодина ще празнува 70-годишен юбилей. У нас някак не се дооценява ролята на библиотеките – и на местните, и на регионалните, на училищните библиотеки, които в България са доста неглижирани, каза Григорова.
„Научните библиотеки са по-особени, защото се ползват от специалисти. Те са посредници и гидове в научната информация. На учения е нужна бърза и навременна информация. Средата е променена днес. Когато навлязохме в дигиталната среда, се яви един нелеп спор по повод на въпроса дали мишката ще изяде книжката. Много ясно е, че трябва да се радваме, че имаме различни начини на четене – печатната и дигиталната книга не си пречат. Спорът се пренесе върху библиотеките и започнахме да дискутираме дигитални или традиционни библиотеки са нужни. По-възрастното поколение не забравя традиционните библиотеки и дори преекспонира ролята им. Тук е ролята на библиотекаря. Дори и библиотеката да не разполага с печатното издание, библиотекарят може да открие онлайн нужната информация и да я предостави, дори и отпечатана, за да се използва по традиционния начин”, каза Григорова.
Роденото в дигитална среда поколение пък е свикнало да потърси първо с помощта на смартфона или компютъра, защото така е най-лесно, но има неща, които все още не са достъпни в цифров вид или не са достъпни безплатно, а за някои млади учени това е бариера. Библиотеките поддържат абонамент за дигитални бази данни, който понякога е много скъп и това много улеснява учените. Григорова уточни, че през последните години у нас научните институти обединяват усилия в консорциум за абонаменти за научни издания, за да се разшири достъпа до платени информационни източници във всички сфери на познанието в полза и на студенти, и на учени.
Първите стъпки в дигитализацията на БАН бяха в ИМИ и библиотеката се включи активно в този проект, спомня си Григорова, която от 25 години работи в библиотеката. Тя подчертава, че учените в ИМИ имат пълно доверие на библиотеката и правят нужното за осигуряване на абонамент за всички важни издания. „Математиката се използва в много научни области и читателите ни са от всички институти. Дори в езикознанието има математически методи”, казва Григорова. 
Библиотеката на ИМИ е най-голямата в рамките на БАН след централната библиотека на академията. Разполагаме с много богат фонд, почти 100 000 тома, имаме три хранилища, казва директорката на институцията.