Безработните жени у нас са се увеличили повече от два пъти спрямо предкризисната 2008 година. Според КНСБ, повишението вероятно се дължи на факта, че жените у нас често работят по-нискоквалифициран труд при по-малко заплащане.

Синдикалната федерация изнесе традиционно данните за мястото на жените в обществения и стопанския живот на България в навечерието на празника на жените Осми март, след което дебатът за равнопоставеност затихва до следващата година.
Коефициентът на заетост при жените над 15 години у нас е едва 42.5 процента спрямо 51.8 на сто при мъжете в същата възрастова група. По данни на Евростат, безработицата сред жените се е повишила до 12.5 процента в края на миналата година, докато безработните мъже продължават да са повече, но техният брой не отбелязва повишение – 13.5 на сто.

Повод за тревога е и фактът, че 43.3 процента от незаетите жени са трайно безработни и се намират извън трудовия пазар повече от 1 година.

Броят на самостоятелно заетите жени отчита леко повишение през 2013 година спрямо предходната година и вече достига 37.9 процента.

Въпреки тенденцията жените да извършват по-скоро нискоквалифициран труд спрямо мъжете, почти 60 процента от завършващите висше образование у нас през последните години са жени.

Жените преобладават при аналитичните специалисти (68.2 процента), но и при помощния и административния персонал (72.0 на сто), както и в сферата на услугите, охраната и търговията (58.3 процента).

По-късни бракове, трудно намиране на работа за жени с малки деца

Статистиката показва също така, че жените се омъжват и раждат по-късно, отколкото преди десет години.

През 2001 година средната възраст за раждане на първо дете в България е била 23.8 г., а сега е 26.2 г.

Сега жените сключват първи брак средно на 26.9 г., докато през 2001 г. са се омъжвали за пръв път на 24.8 г. При мъжете възрастта също се е качила – от 28.1 г. до 30 г.

Синдикатите предупреждават, че все още не са осигурени достатъчно социални услуги за улесняване на съвместяването между трудов и семеен живот, което особено се отнася за младите жени.

Резултатите от национално представително изследване за равнопоставеността между половете, поръчано от социалното министерство, показват, че само около 14 процента от жените между 30 и 39 г. биха казали истината за намеренията си да имат деца по време на интервю за работа. Наличието на малко дете вкъщи също само по себе си разколебава много работодатели при наемането на жени на работа.

По данни на НСИ, 25.2 на сто от безработните, които се грижат за деца до 14 г., биха работили, ако имаха подходящи и достъпни заведения за социални услуги. Същото важи и за 25.3 процента от безработните, които се грижат за възрастните си близки.

Средната заплата на жените е с 13% по-ниска от на мъжете, средната пенсия - с 30%

Средно за 2013 година жените у нас са получавали 88.6 на сто от средната заплата за страната, а в някои случаи разликата е още по-голяма. В нископлатените отрасли, където две трети от наетите са жени, работната заплата понякога достига до 75 процента под средните нива.

Голяма е разликата и между "мъжките" и "женските" пенсии – средно 30 на сто в полза на мъжете.

Жените са заети в някои от отраслите, които бяха най-силно засегнати от икономическата криза – кожарска промишленост, химическа промишленост, хотелиерство и др. В тях са загубени около 185 200 работни места в сравнение с предкризисната 2008 г.

85 на сто от работещите в производството на текстил и кожени изделия са жени, толкова са и в образованието и медико-социалните грижи. В сферата на здравеопазването жените са 78 процента, а във финансовото посредничество – 76.6 на сто. В хотелиерството и ресторантьорството жените представляват малко под 63 процента от кадрите.

През 2013 г. обработката на кожи и производството на обувки у нас бележи 13.2 процента спад в производството и 5.3 процента по-малък щат спрямо 2008 година. В химическата промишленост производството е намаляло с 6.9 на сто, а работните места са с 0.2 процента по-малко.

В два от "феминизираните" отрасли все пак се наблюдава възстановяване на заетостта и нарастване на производството.

В текстилната промишленост производството бележи ръст от 22.9 на сто, а производството на облекло се е увеличило със 7.7 процента. Налице е и повишено търсене на работна сила в тези сектори – съответно с 0.5 на сто за текстила и 10.1 на сто за облеклата.

И още необнадеждаващи числа. В началото на ХХІ век значителна част от жените у нас все още са обект и на битово насилие. По данни на Алианса за защита срещу домашното насилие и "Алфа Рисърч", всяка четвърта жена у нас е малтретирана вкъщи, а 70 процента от анкетираните ученици между 13 и 16-годишна възраст са жертви на домашно насилие.

Жените с повече трудности в бизнеса от мъжете,

Жените в директорските бордове на най-големите корпоративни компании в България са 16 на сто, което е с два процента повече от средното за ЕС.

Жените работодатели у нас обаче са намалели с почти 5 на сто през последната година. В края на 2013 г. те са били 25.7 процента, докато през същия период на предходната година техният дял е бил 30.5 на сто.

По данни от проучване на "Сова Харис" от 2012 г. едва 10.3 процента от анкетираните 1163-ма граждани са посочили, че имат по-голямо доверие на жените собственици на фирми, докато по-голямо доверие на мъжете гласуват 26.1 на сто от запитаните.

23.6 процента от участниците в изследването смятат, че жените срещат спънки в това начинание заради пола си. Други 19.2 на сто са на мнение, че една жена предприемач среща повече административни трудности, а 16.9 процента от анкетираните смятат, че при започване на собствен бизнес жените не получават разбиране и подкрепа от близките и приятелите си.

Едва една пета от народните представители са жени, една десета са кметове

По традиция жените са малцинство и в политическите партии, но вицепрезидентът и зам.-председателят на Народното събрание са жени, отчитат като достижение от КНСБ. При депутатите в сегашния парламент жените са 24.8 процента или 59 от 240 души. През 1990 г. техният дял е бил 21 на сто или само една пета от всички народни представители.

Седем от 18 министри в сегашния кабинет са жени, а сред заместник-министрите те са 11. Осем от евродепутатите (от 18) са жени.

Оказва се, че повече дискриминация има на равнище местна власт. Само 31 от 264 общини (11.7 процента) се управляват от жени, а само четири областни града имат кметове жени. Процентът на жените сред общинските съветници е между 26 и 30.