Драматичен театър „Стоян Бъчваров“ – Варна представи първата си за сезона премиера - „Инстинктът“ от Анри Кистмекер. Както БТА вече писа, с нея през 1921 г. започва летоброенето на театъра. Режисурата и музикалната среда са на Стоян Радев Ге. К., който прави втория прочит на пиесата след своя именит предшественик Стоян Бъчваров. Разговаряме с него за трудностите при поставянето на знаковия текст, за прочита, за символите в спектакъла. 
- Каква бе тежестта на отговорността да поставите тази пиеса, с която е сложено началото на съществуването на Варненския театър преди 101 години? 
- Много би ми било интересно да видя как са разказали тогава тази пиеса Стоян Бъчваров и артистите, с които той е работил. Нямаме информация как той е стигнал до текста, въпреки че знаем, че е пътувал много, а по онова време авторът Анри Кистмекер е бил много известна фигура в европейското общество като писател, драматург, бил е и Рицар на почетния легион. Интересно е също защо после в България не се е запалил интерес към този автор. Ние се опитвахме да намерим данни, когато подготвяхме 100-годишния юбилей на театъра, но не успяхме. 
Идеята за отговорността ми проблесна изведнъж по време на една репетиция, тогава проумях какво правим, спрях действието и попитах колегите дават ли си сметка, че се занимаваме с пиесата, с която е започнал живота на Варненския театър. Да, вълнуващо е по изключителен начин, но слава богу, на нас това не ни висеше като Дамоклев меч над главата, докато правехме спектакъла, а гледахме да разкажем историята такава, каквато днес я виждаме и смятам, че това е правилният начин.
- Това означава, че сте абсолютно верни на текста и го поднасяте без промени? 
- Точно така, поставяме го точно както е написан от Анри Кистмекер, няма даже минимални съкращения. Това че не сме поискали нищо да отрежем, да променим, да добавим, говори за качеството на драматургията. Пиесата е каквато е, с новия превод на Аглика Стефанова-Олтеан. Ние не разполагаме с превода от преди сто години и не знаем кой го е направил. Изключително сме благодарни на Анна Сливкова, която намери пиесата и вложи собствени средства, време и сили, за да я извади от Кралската библиотека в Брюксел и ни я предостави като дар за юбилея на театъра. 
- Щом не е осъвременяван текстът, може би съвременното е във Вашия прочит, в сценографията на Даниела Николчова и в играта на актьорите?
- Разбира се, че нашият поглед е днешният, но темите, с които се занимава пиесата, са вечни. Там се поставя въпросът на какво сме подвластни – на разума или на инстинкта, сърцето или душата, кое е чест и кое – безчестие, кое е почтено и кое – не. Тези колебания са сложени върху основата на любовен триъгълник. Голямо качество на драматургията е и смесването на жанровете от автора, който нарича пиесата си „сериозна комедия“. В нея има комедия, драма, трагедия дори, но започва с водевил. Аз пък я определям като сериозен комедиен трилър, защото вътре има криминална линия - убийство. 
Когато преводачката ми изпрати текста, да си призная, подходих резервирано, опасявайки се да не се натъкна на булеварден привкус, но след като най-сетне го прочетох, разбрах че това не е някакво вехто театро, а модерно и съвременно произведение, което силно ангажира ума. Така се оказа и за нашите най-млади актьори в трупата, които изпълняват осемте роли в спектакъла и са блестящи. Като режисьор ме занимаваше вътрешността на човека и имах възможност да работя с осем плътни и богати персонажа. Надявам се нашето представление да бъде смешно и атрактивно за публиката, но и да буди размисъл. 
- Интересна сценография и костюми на Даниела Николчова, които представихте и във фотосесия за „Инстинктът“ в резиденция „Евксиноград“. Как стигнахте до тези решения?
- Атмосферата на това прекрасно място се родее с атмосферата на пиесата и аз съм много благодарен, че получихме позволение нашият фотограф Ангел Жечев да заснеме там фотосесия за „Инстинктът“. Снимахме и на оригиналния фронтон на френския замък „Сен Клу“, който укрепва една от терасите. Замъкът, разположен на запад от Париж, бил опожарен през 1870 г. по време на Френско-пруската война, оцелял единствено красивият му фронтон, който е закупен от княз Фердинанд и пренесен през 1891 г. с Ориент Експрес на отделни елементи, сглобени отново в България. Замъкът Сен Клу е имал сантиментална стойност за княза заради неговите родители принцеса Клементина Орлеанска и принц Август фон Сакс-Кобург-Гота, чиято брачна церемония се е състояла именно там. В Сен Клу се развива и действието в пиесата „Инстинктът“. И още една подробност - арх. Никола Лазаров, автор на проекта за Варненския театър, през 1890 г. заедно с арх. Херман Майер довършват започнатата от арх. Виктор Румпелмайер главна сграда на двореца в Евксиноград, който се смята за един от най-изящните образци на архитектурата в България след Освобождението.
Асистент-режисьор на „Инстинктът“ е Валентина Андонова. В ролите влизат Велизар Емануилов – Жан Берну; Миглена Везирова – Сесил Берну; Недялко Стефанов – Андре Берну; Христина Джурова - Терез Ложие; Станислав Кондов – Лотрике; Александра Майдавска – Берта; Константин Соколов – Пиер; Гергана Арнаудова – Пощальон. 
Спектакълът има втора премиера днес от 19:00 ч. на сцената на Драматичен театър „Стоян Бъчваров“.