От 5 до 9 март в Истанбул ще се състои Синаксис – събрание на предстоятелите на поместните православни църкви, в който ще вземе участие и Предстоятелят на БПЦ-БП Негово Светейшество Българският патриарх Неофит.

По решение на Св. Синод той ще бъде придружен от Негово Преосвещенство Неврокопският митрополит Серафим и главният секретар на Св. Синод Стобийски еп. Наум. Дневният ред на съвещанието на предстоятелите ще бъдат уточнени в дните преди самата среща от специална комисия от представители на поместните православни църкви. От наша страна това ще бъде Негово Преосвещенство Стобийският епископ Наум.

По време на съвещанието на предстоятелите ще бъдат обсъдени ситуацията в Близкия Изток, социалното неравенство в света, икуменическия диалог, и процедурни въпроси по свикването на предстоящия Велик събор на Православната църква: къде и кога ще бъде свикан, как ще се излъчат участниците в него и какъв ще бъде броят им, как ще бъде председателстван Събра и по какъв начин ще се взимат решенията – с мнозинство или с консенсус. На това съвещание се очаква да бъдат уточнени и темите, които ще бъдат разисквани на предстоящия Велик събор на Православната църква. Събрание на предстоятелите на поместните православни църкви 5-9 март ще приключи с общо Комюнике, информират от Светия Синод.

От времето на Вселенските събори насам са се натрупали редица проблеми, които изискват съборно разрешаване от страна на сестрите поместни православни църкви. За първи път за свикването на Всеправославен събор сред съвременните поместни православни църкви се заговаря още в самото начало на ХХ в. Тогава в две окръжни писма – от 1902 и 1904 г. Константинополски вселенски патриарх Йоаким ІІІ (1878-1884; 1901-1912) изразява необходимостта от активизиране на междуправославните връзки и контакти и съвместното решаване на назрелите по онова време въпроси и проблеми на поместните православните църкви.

Първите конкретни инициативи за свикването на Всеправославен събор от ранга и с авторитета на Вселенските събори от Средновековието започват през 20-те години на ХХ век.

По време на повече от стогодишната "предистория" на Светия и велик събор на Православната църква в хода на подготовката му и предсъборните разисквания, православните църкви постепенно са разрешавали част от проблемите набелязани за предстоящия Събор и са оставили за по-късно най-трудно решимите – тези за реда на прогласяването на автокефалия (самостойност, независимост на дадена църква) и за единния Диптих (подредбата по старшинство на поместните православни църкви), по които постигането на единодушно съгласие е трудно.