Тя рисува видимото и невидимото, малкото и голямото, с послание да се радваме на природата и да я обичаме.
От звезди до треви – всичко е свързано и уникално, а някъде там сме ние – изгубени или намерили се, казва в интервю за БТА илюстраторката Адриана Христова. 
За нея горите и ливадите са вълшебно пространство, в което можем да открием безброй сюжети и символи. В рисунките ѝ парата от сутрешния чай подрежда клони и цветя, шишарки разговарят с охлюви, зайци с раници тръгват на пътешествие, сърни сънуват пролети. Художничката открива чара и на най-малките създания в големия свят, за да ни накара да ги забелязваме и пазим, да се чувстваме уютно и сигурно сред тях. 
Природата е най-великият творец, ние може само да я имитираме, отбелязва Адриана. Чрез „откъснатите“ от нея рисунки илюстраторката се стреми да насърчава съпричастност, доброта и отговорност – с думи и с действия.
В метафоричния свят на еко картините ѝ словото има специално място. Написаното и напечатаното е отчетлив елемент в колажите. Корабчета и птици от стари писма отнасят поредици от букви, които сме забравили или помним. А луната и слънцето сменят местата си над „писани“ къщи, докато в тях избираме за какво да мечтаем.
Природата, митологията и фолклорът са основните ѝ вдъхновители. Показвала е отношението си към тях на Международното изложение на детската книга в Болоня, на изложби в София и страната. 
Със съпруга й – графика, експериментатор в абстрактната живопис и преподавател Христо Христов – най-често събират гледки и емоции по пътеките на Балкана. После ги превръщат във вдъхновение за другиго. От младите хора са, които приемат България като сила и късмет. Убедени са, казват, че точно тук е тяхното място под слънцето, че не могат да съществуват някъде, където няма Рила, Пирин, Беглика, Иракли.
За тях щастието е да си с близки хора край огъня в двора на стара къща край реката, да слушаш щурците, да броиш звездите и да мечтаеш за . . . същото.
Приемат трудностите като предизвикателство, а живота като пътешествие – изкачване, спускане, урок, стих, усмивка, прегръдка, изрежда Адриана Христова. И като картина, в която не спираме да добавяме цветове.